Определение № 60145 от 01.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 577/2021 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Горепосоченото дело е образувано по подадена от Й. Й. М. молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение от 05.06.2018 г. по в.гр.д.№ 109 от 2018 г. на Окръжен съд- Монтана, гражданска колегия. С определение № 41 от 10.03.2021 г. настоящият състав на ВКС е оставил тази молба без разглеждане. С определение № 30102 от 19.07.2021 г. по ч.гр.д.№ 1965 от 2021 г. на състав на ВКС, ГК, първо г.о. определението от 10.03.2021 г. е потвърдено и влязло в сила. С молба вх.№ 2563 от 25.03.2021 г. ответницата по молбата за отмяна В. К. Д. е поискала ВКС да допълни определението си от 10.03.2021 г. в частта за разноските, като й присъди сумата 500 лв.- разноски за адвокат. В дадения му от съда срок за отговор Й. Й. М. е оспорил молбата за допълване на определението в частта за разноските. Счита, че с определение № 41 от 10.03.2021 г. се слага край на производството по делото и то не може да бъде изменяно или отменяно от същия съд; че искането за присъждане на разноски е преклудирано, тъй като те не са поискани своевременно и че са прекомерни. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: Молбата за допълване на определението на ВКС в частта за разноските е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по молбата за отмяна/, преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 ГПК от постановяване на определението /определението е постановено на 10.03.2021 г., а молбата е подадена на 25.03.2021 г./ и пред компетентен съгласно чл.248 ГПК орган /съдът, постановил определението, чието допълване се иска/. По същество молбата е основателна и като такава следва да се уважи поради следното: Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ГПК молителят Й. Й. М. е длъжен да заплати на ответницата по молбата за отмяна В. К. Д. направените от нея разноски по гр.д.№ 577 от 2021 г. на ВКС. Видно от приложения на лист 13 от делото на ВКС договор за правна защита и съдействие от 29.10.2020 г., В. Д. е направила разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв. Въпреки това в определението си от 10.03.2021 г. настоящият състав на ВКС е пропуснал да присъди тези разноски, поради което те следва да бъдат присъдени по реда на чл.248 ГПК. Неоснователно е възражението на Й. М., че искането за присъждане на разноски е преклудирано, тъй като те не били поискани своевременно. Видно от доказателствата по делото, искането на Д. за присъждане на разноски е направено своевременно- още с отговора на молбата за отмяна от 09.11.2020 г., находящ се на листи 10 и 11 от делото. Неоснователно е и възражението на Й. М. по чл.78, ал.5 ГПК, че претендираните разноски за прекомерни. С оглед вида на делото /молба за отмяна на влязло в сила решение за делба на имоти с обща данъчна оценка 26 366,29 лв., от които според решението Й. М. и В. Д. притежават по 8/48 ид.ч. /на стойност 4 394,38 лв./, минималният предвиден в чл.9, ал.4 във връзка с чл.7, ал.4 и ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. размер на адвокатското възнаграждение на упълномощения от Д. адвокат възлиза на 403,21 лв. Поради това и предвид действителната правна и фактическа сложност на делото настоящият състав на ВКС счита, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 500 лв. не е прекомерно. По изложените съображения и на основание чл.248 ГПК съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение