Определение № 130 от 22.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1458/2021 г.

Производството е по чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на Д. Н. Е. от [населено място] срещу влязлото в сила определение № 2121 от 30.09.20г.по ч.гр.дело № 2547/20г.на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 17217/25.06.20г.по ч.гр.дело № 16744/19г.на СГС,с което е върната като недопустима частната касационна жалба на същата страна срещу определение № 6427/29.04.20г.на СГС,ГО, 1- 11 състав. В отговор ответникът по молбата „Първа инвестиционна банка“АД счита,че е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.намира,че молбата за отмяна е НЕДОПУСТИМА. Отмяната по чл.303 ГПК е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения. Само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения подлежат на отмяна.Определенията за прекратяване на съдебното производство и други преграждащи определения нямат характеристиките на съдебни решения, които законодателят е имал предвид като категория съдебни актове,по отношение на които следва да бъде осигурена процесуалноправна защита чрез извънредния способ за съдебен контрол на изчерпателно изброени и ограничени лимитирани фактически състави.В този смисъл е приетото разрешение в т.6 от Тълкувателно решение № 7/17г. от 31.07.17г.на ОСГТК на ВКС.В него е посочено,че не подлежат на отмяна по чл.307 ГПК определенията,преграждащи по-нататъшното развитие на делото,с изключение на определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска,какъвто не е разглеждания случай. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.