Определение № 20 от 08.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3678/2013 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от Р. К. К. с адрес в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Т. П., с искане за изменение/допълване на определение № 414 от 27 юни 2013 г., постановено по настоящото частно гражданско дело в частта за разноските, като в полза на молителя се присъдят сторените разноски от 1500 лева според представения договор за правна защита и съдействие. В молбата се сочи, че съдът неправилно и изтълкувал посоченото в отговора на частната касационна жалба изявление на молителя по отношение на разноските. Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], обл. В., представлявано от управителя М. П., сочи доводи за неоснователност на искането, както и за прекомерността на заплатеното адвокатско възнаграждение. С определението си касационният съд в настоящия състав прие, че искането на ответника К. за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като искането е сторено при условие, че касационното обжалване на въззивното определение се допусне, а такова не се допуска. Искането е недопустимо на две основания, поради което молбата следва да бъде върната. На първо място, към отговора на исковата молба се представя само договор за правна защита и съдействие, но не се представя списък на разноските. Според задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 6/2012 г., ОСГТК, т. 9, чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно – представяне на списък за разноските, като липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което това искане е недопустимо. Ето защо непредставянето на списък на разноските прави искането недопустимо. Освен това чл. 248, ал. 1 ГПК определя, че в случаите на необжалваем съдебен акт, какъвто е определението на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК, с което касационното обжалване не се допуска, искането за допълване или изменение на съдебния акт в частта му за разноските следва да се отправи до съда в едномесечен срок от постановяването му. Определението на ВКС е постановено на 27 юни 2013 г., а искането за изменението му според пощенското клеймо е от 29 юли 2013 г., или то е сторено след изтичането на определения в закона срок. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение