Решение № 3864 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11932/2014 г.

Решение № 3864 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11932/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Шанков Кастрев с местожителство в гр. Зеленогород, Москва 124681, Руска Федерация срещу Решение № 3073 от 09.05.2013 г. по адм. д. № 4874/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 9 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - Управителя на Националния осигурителен институт, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последна е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С Решение № 3073 от 09.05.2013 г. по адм. д. № 4874/2012 г., Административен съд - София-град, първо отделение, 9 състав е отхвърлил жалбата на Иван Шанков Кастрев с местожителство в гр. Зеленогород, Руска Федерация срещу решение № 22 от 10.04.2012 г. на Управителя на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено разпореждане № 4909152508, 94-И 1-1261-1 от 19.01.2012 г. на длъжностно лице в Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" при НОИ. Съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон. Относно положеният през периода 01.04.1979 г. - 04.10.1995 г. в СП "БКС - Ивайловград", трудов и осигурителен стаж по делото се съдържа надлежно заверено от Пенсионния фонд на Руската Федерация копие от трудова книжка № 31, издадена от РПК "Единство", оформена от правоприемника на Предприятието - "БКС - Ивайловград" ЕООД и удостоверение обр. УП-3 изх. № 73 от 24.07.2001 г., издадено от същото дружество. В последното е вписано, че Кастрев е работил като "заварчик и водопроводчик" (ново строителство), осигурителният стаж е общо 16 години 6 месеца и 3 дни, трудът е от II категория по т. 26 ПКТП и за него са внесени осигурителни вноски за тази категория. На 03.11.2011 г. е извършена проверка в "Аргус Девелопментс - 27" ЕООД - гр. Ивайловград, който е правоприемник на "БКС - Ивайловград" ЕООД. Резултатите са обективирани в протокол вх. № 2 от 03.10.2011 г. Финансовите ревизори на РУСО - гр. Хасково, са констатирали, че първични документи относно трудовия и осигурителен стаж на Кастрев липсват с изключение на разплащателните ведомости. Въз основа на последните, контролните органи са направили извод за несъответствие между разплащателните ведомости и удостоверение обр. УП-3 изх. № 73 от 24.07.2001 г. След проверката "Аргус Девелопментс - 27" ЕООД гр. Ивайловград е издал УП-3 изх. № 10 от 03.10.2011 г., в което е отразил общ осигурителен стаж 16 години 4 месеца и 21 дни и е вписал длъжности "багерист", "механизатор", "шофьор" и периоди без длъжност. Наред с това, цитираният правоприемник на осигурителя, с писмо изх. № 8 от 03.06.2011 г., изпратено единствено до органите на НОИ, е обявил, че анулира записа в трудовата книжка на Кастрев за периода 01.04.1979 г. - 04.10.1995 г. При преценка на съдържащата се между кориците на делото трудова книжка № 31, настоящият състав на Върховния административен съд преценява, че тя отговаря на всички формални изисквания, съдържащи се в разпоредбите на чл. 349, ал. 1 КТ. В същата се съдържат записи относно заеманите от Кастрев длъжности, заповедите с които работникът е бил преназначен, включително и за периодите, за които във ведомостите няма посочена длъжност. Така нар. "анулиране" на записи в трудовата книжка, декларирано от правоприемника на осигурителя с писмо изх. № 8 от 03.06.2011 г., няма правна стойност по следните съображения: Разпоредбата чл. 349, ал. 2 КТ задължава работодателят своевременно да вписва в трудовата книжка данните по чл. 349, ал. 1 от същия кодекс и настъпилите промени в тях. Съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредбата за трудовата книжка и трудовият стаж, работодателят е длъжен да поиска в 5-дневен срок трудовата книжка, за да впише настъпилите изменения в трудовото правоотношение и промени на данните по чл. 349, ал. 1 от Кодекса на труда. Според чл. 2, ал. 5 от същата наредба, в случай на неправилно или неточно вписване в трудовата книжка, поправките се извършват от работодателя и се заверяват с неговия подпис или печат. Това в случая не е било извършено. В Определение № 238 от 14.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 351/2014 г., IV отделение е прието следното: "отговорът на въпроса, "може ли работодателят да оспори вписванията в трудовата книжка на работника" - следва еднозначно от разпоредбите на чл. 347 КТ и чл. 179, вр. с чл. 193 ГПК. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за факти и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Като такъв вид документ тя има доказателствено значение по смисъла на чл. 179 ГПК за фактите отразени в нея, макар, че това й значение не е абсолютно. Всяка от заинтересованите страни, може в сроковете и по реда на чл. 193 - чл. 194 ГПК да оспори обвързващата доказателствена сила на трудовата книжка като документ". Трудовата книжка като официален документ не е била оспорена от процесуалния представител на НОИ в първото съдебно заседание, състояло се на 04.12.2012 г. и не е било открито производство по оспорването й. Обстоятелството, че в разплащателните ведомости на осигурителя "БКС - Ивайловград" ЕООД има периоди без вписване на длъжността означава, че разплащателните ведомости като официален документ за тези периоди са непълни и неточни и за тях в конкретния случай следва да се имат предвид записите в трудовата книжка. Последните, както и осигурителния стаж отразен в нея не могат да се зачетат само за периода м. септември и м. октомври 1995 г., през който Кастрев не фигурира в разплащателните ведомости на този осигурител. Със записа на т. 26 ПКТП (отм.), трудът на строително-монтажни работници (без дърводелец по ремонт и поддържане, стъклар, гипсаджия, дърводелец-паркетчия, работници по подови покрития и настилки, строителен бояджия, тапетаджия и фаянсаджия), работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност (включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт), във водопроводно, инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство, както и на машинисти на всички видове строителни и пътни машини, е признат за втора категория и свързаните с нея благоприятни последици при пенсиониране. В протокол вх. № 2 от 03.10.2011 г., финансовите ревизори на РУСО гр. Хасково са констатирали, че от м. април 1987 г. до м. август 1995 г. във ведомостите не е изписана длъжността на Кастрев, а са посочени обекти, на които лицето е работило. В тази връзка и предвид записите в трудовата книжка, периодите в които лицето е работило като "водопроводчик" и "заварчик и водопроводчик" в СП "БКС" трябва да бъдат признати като такива на положен труд от II категория. Периодите от 01.08.1979 г. до 01.04.1987 г., в които Кастрев е работил като "шофьор" на НИСА и "шофьор" на "Чавдар" не могат да бъдат признати за II категория, тъй като записът на т. 26 ПКТП (отм.) се отнася до машинисти на всички видове строителни и пътни машини. Цитираните видове превозни средства не са строителни и пътни машини по смисъла на този текст. От тази категория може да бъде признат осигурителния стаж като "багерист" и "автобагерист" за периодите 01.04.1972 г. - 31.03.1979 г. и 01.04.1979 г. - 01.08.1979 г. Периодът 01.01.2000 г. - 22.11.2000 г. следва да се признае за III категория, тъй като влязлата в сила на 01.01.2000 г. Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране не признава труда на строителните работници като такъв от II категория. При това положение след зачитане на периодите 04.05.1968 г. - 30.09.1968 г. (приет от органите на НОИ за II категория), 01.04.1972 г. - 31.03.1979 г., 01.04.1979 г. - 01.08.1979 г., м. април 1987 г. до м. август 1995 г., 03.10.1995 г. - 26.11.1995 г. (зидаро - мазач в "Устра" ЕАД гр. Кърджали) и в "Главболгарстрой" ЕАД - 15.07.1999 г. - 31.12.1999 г., общият осигурителен стаж от втора категория е повече от 15 години, поради което е било налице изискването на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО за отпускане на пенсия при тези преференциални условия. Стигайки до окончателните правни изводи за липса на предпоставките за отпускане на пенсия на посоченото основание и за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Страните по делото не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,