Определение № 6837 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5619/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Феникс гарант“ ООД, ЕИК 102001988, гр. Бургас срещу определение № 4268 от 15.05.2026 г., постановено по адм. дело № 2099/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е върната подадената от дружеството касационна жалба против решение № 3133/08.04.2026 г., постановено по същото дело. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено, а делото – върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: С разпореждане № 3747 от 29.04.2026 г. по входящ № 6004 от 28.04.20206 г., Административен съд – Бургас оставя без движение касационната жалба, подадена от „Феникс гарант“ ООД срещу решение № 3133/08.04.2026 г., постановено по адм. дело № 2099/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което жалбата на дружеството против заповед № 1163/08.04.2024 г. на заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на Община Несебър е отхвърлена и указва на касационния жалбоподател в 7-дневен срок от уведомяването да заплати държавна такса в размер на 189,18 евро по сметка на Върховен административен съд и в същия срок да представи платежен документ по делото. Жалбоподателят е уведомен, че при неизпълнение на указанията в дадения срок, касационната жалба ще бъде върната. Разпореждането е съобщено на страната на 04.05.2026 г. чрез адв. Станчев – процесуален представител на „Феникс гарант” ООД. В указания от съда срок държавната такса не е внесена (факт който се признава в частната жалба), поради което с определението, предмет на оспорване, подадената от дружеството касационна жалба е върната на основание чл. 213а, ал. 1 АПК. При тези факти Върховният административен съд, състав на второ отделение, стигна до следните изводи: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230, ал. 1 АПК, от страна, за която оспореното определение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно приема, че предпоставките на чл. 213а, ал. 1, изр. 2 АПК са изпълнени и подадената от „Феникс гарант“ ООД касационна жалба следва да бъде върната. Законосъобразно е преценено, че констатираните нередовности на касационната жалба не са отстранени своевременно. Въпреки указанията на съда дължимата държавна такса не е внесена в срок, поради което правилно е преценено, че условията връщане на касационната жалба са изпълнени. Обстоятелството, че държавата такса е внесена след изтичане на срока с молба от 19.05.2026г. е без значение. Срокът за отстраняване на нередовността на касационната жалба е преклузивен, поради което изпълнението на дадените указания след изтичане на срока и постановяване на оспореното определение, не може да заличи процесуалноправният ефект на пропускането му. Доводът, че неизпълнението на указанията се дължи на обективни причини, не може да бъде обсъждан, тъй като искане за продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда не е направено своевременно. С оглед изложеното Върховният административен съд, второ отделение, приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,