Определение № 193 от 14.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3112/2018 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по подадена от П. Н. П. от [населено място] молба за отмяна на решение №547/11.01.1983г. по гр.д.№15654/1982г. на Софийски районен съд, ГО, 32 състав, с което е прието за установено в отношенията между М. Л. Ш., Министерство на Финансите, Димитровски РНС-София и [фирма], че припадащите се идеални части от общите части на сградата, находяща се на [улица] към първия етаж са 37.20%, а към втория етаж - 62.80%, а припадащите се идеални части от дворното място са към първия етаж – 33.48%, за втория етаж – 56.52% и за складово-канцеларското помещение в двора – 10%. Молителят поддържа, че е правоприемник на М. Л. Ш., тъй като е придобил правото на собственост върху магазин, находящ се на целия първи /партерен/ етаж от сградата на [улица] на 03.02.2012г. с н.а.№51, том I, рег.№2818, дело №49 от 2012г., като едва в производството по гр.д.№28035/2017г. на 48 състав на СРС е узнал, че през 1983г. е постановено решение, с което са определени съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място за отделните обекти в сградата. Твърди, че и праводателят му не е знаел за постановяването на това съдебно решение, като счита, че при разглеждането на делото при извършването на експертизата са допуснати редица нарушения и нередности при определяне на квотите. Поддържа, че се касае за неистинност на заключението на вещото лице, което е предпоставка за отмяна на решението, както и че инициираното от него възстановяване на строителните книжа представлява ново обстоятелство и ново писмено доказателство от съществено значение за делото, с които през 1983г. като страна в производството М. Ш. не е могъл да се снабди. В писмен отговор в срока по чл.306, ал.3 ГПК М. Л. Ш. изразява становище, че молбата е основателна по изложените в отговора съображения. В писмен отговор в срока по чл.306, ал.3 ГПК [фирма] изразява становище, че молбата е недопустима по изложените в отговора съображения. В писмен отговор в срока по чл.306, ал.3 ГПК Министерство на финансите изразява становище, че молбата е процесуално недопустима по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 450лв. Производството по така подадената молба за отмяна е недопустимо, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане - според даденото от ОСГТК на ВКС в т. 8 на ТР №7/2014г. от 31.07.2017г. тълкуване, касаещо приложимостта на разпоредбата на чл.305 от сега действащия ГПК, недопустима е молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952г./отм./, подадена при действието на ГПК /ДВ.бр.89 от 2007г., в сила от 01.03.2008г./, ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл.232, ал.1 ГПК/отм./, като според настоящия състав това тълкуване следва да намери приложение и в хипотеза, при която молбата е подадена от правоприемник на страна по делото. В настоящия случай решението, чиято отмяна се иска, е постановено на 11.01.1983г. при действието на ГПК от 1952г./отм./ и към момента на влизане в сила на сега действащия ГПК предвиденият в чл.232, ал.1 ГПК /отм./ преклузивен срок е изтекъл, поради което молбата не може да бъде разгледана по същество. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение