Определение № 693 от 31.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 2738/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 233 от 09.06.2014 г. по т. д. № 2141/2013г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество касационна жалба против решение № 1453 от 09.08.2012 г. по гр. д. № 3361/2011 г. на Софийски апелативен съд. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода, че не е легитимиран да обжалва въззивния акт, като обосновава наличието на правен интерес от обжалването му с поддържаното в касационната жалба оплакване за неговата недопустимост, която е констатирана и от състава на Върховен касационен съд. Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от [фирма] касационна жалба против решение № 1453 от 09.08.2012 г. по гр. д. № 3361/2011 г. на Софийски апелативен съд, първият тричленен състав на ВКС е приел, че касаторът не е легитимиран да обжалва въззивния акт, тъй като макар и недопустим, този акт е постановен в негова полза. Процесуалната недопустимост на въззивното решение е аргументирана с нарушаване на забраната за влошаване положението на [фирма] (reformatio in pejus), което обаче, поради необжалването му от същото дружество, е влязло в сила. Според касационния състав, в резултат от решението на Софийски апелативен съд, с което искът на „Р.-Метали” е отхвърлен като неоснователен, а не като погасен чрез прихващане, с вземането на [фирма] не е извършено прихващане, поради което за ответника по иска не е възникнало правото на инстанционен контрол върху това решение. Доколкото не е надлежно сезиран с допустима касационна жалба, ВКС е приел, че не може да упражни правомощието си по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС за допускане на касационното обжалване поради вероятна недопустимост на въззивния акт. Определението е правилно. За да възникне правото да обжалва съдебния акт, страната трябва да е засегната от неговото действие, т. е. да не е постигнат целения от нея правен резултат. В настоящия случай такъв интерес не е налице за частния жалбоподател [фирма] по отношение постановеното от Софийски апелативен съд решение. Този извод произтича от обстоятелството, че с въззивния акт главният иск на [фирма] е отхвърлен като неоснователен и поради това изобщо не е разглеждано направеното от ответника евентуално възражение за прихващане с негово вземане към ищеца. Следователно, въззивното решение е изцяло в полза на ответника [фирма] и за същия липсва правен интерес от обжалването му. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че правният му интерес произтича от недопустимостта на въззивния акт. Като един от възможните пороци на съдебното решение, недопустимостта е основание за обжалването му. Само по себе си, обаче, твърдението за такъв порок не може да обоснове наличие на правен интерес от обжалването на акта, щом с него страната е получила търсената правна защита. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК