Определение № 1663 от 15.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4433/2022 г.

ВКСIII гражданско отделение15.06.2023 г.докладчик Папазова

Диспозитив

ДОПЪЛВА определение № 993 от 5.05.2023г. по гр.д. № 4433 по описа за 2022г. на Върховен касационен съд като ОСЪЖДА „Софарма“АД, ЕИК 831902088, представлявано от прокуриста Д., със адрес на управление: гр.София, ул. "Илиенско шосе" № 316 да заплати на С. А. Б. с адрес: гр.софия[жк], [улица], ап.9 сумата от 2 000лв. /две хиляди лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е с правно основание чл.248 от ГПК. Постъпила е молба от С. А. Б., ответник в производство по чл.288 от ГПК, чрез процесуалният представител адвокат Б., с искане да бъде допълнено постановеното от ВКС определение № 993 от 5.05.2023г., като бъдат присъдени установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение. След изпълнение на процедурата по чл.248 ал.2 от ГПК, е постъпило становище от ответната страна, чрез процесуалния й представител адвокат В.-К. за неоснователност на молбата поради липса на развило се касационно производство и за недопустимост поради липса на представен списък на разноски. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: С определение № 993 от 5.05.2023г., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 262565 от 29.07.2022г. по в.гр.д.№ 1/2020г.на СГС. В същото съставът не се е произнесъл по своевременно направеното с отговора на касационната жалба искане за присъждане на направените разноски. Липсата на произнасяне по надлежно направено от страната искане е основание за допълване на постановения съдебен акт. С оглед крайния изход от спора, своевременно направеното искане и на основание чл.78 ал.3, вр. чл.81 ГПК, искането е основателно. В случая е налице представен договор за правна защита и съдействие от 4.11.2022г., в т.ІІІ от който е посочено, че договореното възнаграждение е заплатено в брой. Следователно, е установено реалното извършване на разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000лв. и същите следва да бъдат присъдени. Неоснователно е възражението за недължимост поради липса на развило се касационно производство. Налице е приключило производство по чл.288 ГПК, по което съгласно чл.81 ГПК разноски са дължими. Представянето на списък на разноските не е необходим пред вид характера на настоящето производство, което не за изменение на вече присъдени разноски, а за допълване – пред вид липсата на произнасяне по направено искане за разноски. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение

Цитирани разпоредби

5