Решение № 3240 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 821/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. С. Ч. от гр.Пловдив, чрез пълномощник адв. Д. Спилков, против решение № 10288 от 19.11.2025г., постановено по адм. дело № 536/2025г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че е налице хипотезата на чл. 24а, ал. 6, т. 1 ЗСПЗЗ за отдаване под аренда на процесния имот без търг, тъй като е зает с трайни насаждения, с оглед на което е отразен в КККР с начин на трайно ползване „овощна градина“. По същество се повтарят доводите, поддържани пред административния съд, че поради сушата през последните две години се е наложило изкореняването на старите орехови дървета и засаждането на нови фиданки в имота. Според жалбоподателя съдът погрешно е интерпретирал заключението на вещото лице по делото, както и приложените документи от ОСЗ Калояново и Областна дирекция „Земеделие“ Пловдив и e стигнал до погрешен извод за липсата на дървета и липсата на положени грижи за процесния имот. Счита, че неправомерно съдът не е допуснал поисканите двама свидетели, които да установят дали са били изкоренявани стари дървета и дали са били засаждани фиданки. Намира, че в случая е доказано наличието на хипотезата на чл. 24а, ал. 6, т. 1 ЗСПЗЗ. Прави искане за отмяна на решението на Административен съд Пловдив и произнасяне по същество с отмяна на акта на общинския съвет, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът – Общински съвет Калояново (ОбС Калояново), чрез упълномощен адв. М. Цанкова, в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба, подадена от Р. С. Ч. против отказ на Общински съвет Калояново, обективиран в Протокол № 21 от 29.01.2025 г., точка 6, да приеме предложение за проект на решение относно отдаване под аренда без търг на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Калояново, област Пловдив, направено от заместник-кмета на община Калояново с докладна записка вх. № 335/16.01.2025г. С обжалваното решение съставът на Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Р. С. Ч. против отказ на Общински съвет Калояново, обективиран в протокол № 21 от 29.01.2025 г., точка 6, както и е осъдил Р. С. Ч. да заплати на община Калояново разноски в размер на 1000 лв. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. По съществото на спора, след анализ на относимата нормативна уредба и съобразно заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-агрономическа експертиза, съдът е обосновал извод за материална законосъобразност на отказа на ОбС Калояново. Съдът е приел, че макар имотът да е с предназначение на овощна градина, то поради занемареното си състояние, в резултат на бездействието на оспорващата като негов арендатор за предходните 20 години, не може да бъде приложено изключението по чл. 24а, ал. 6, т. 1 ЗСПЗЗ. Наред с това, съдът е счел, че в случая общинският съвет е имал право на самостоятелна преценка, дали да проведе търг или не, и направеното с докладната записка на зам.-кмета на общината предложение за отдаване под аренда на имота без търг, по никакъв начин не обвързва гласуването в общинския съвет при разглеждане на предложението. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Оплакванията в касационната жалба за допуснати от органа нарушения са релевирани и пред първоинстанционния съд. Настоящата съдебна инстанция намира, че същите са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест между страните. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2, предл. посл. АПК касационният състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение, тъй като ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря. Според чл. 24а, ал. 5 ЗСПЗЗ отдаването на земите от общинския поземлен фонд, под наем или аренда, се извършва чрез търг при условия и по ред, определени от общинския съвет. Изключения от това правило (изискването за търг при отдаването под наем/аренда на земите от общинския поземлен фонд) е предвидено в чл. 24а, ал. 6, т. 1 от ЗСПЗЗ. Едно от тези изключения е относимата за случая т. 1, съгласно която земите от общинския поземлен фонд могат да се отдават под наем или аренда без търг, когато са заети с трайни насаждения. Както е видно, нормата е диспозитивна, поради което е в оперативната самостоятелност на органа дали да приложи установения облекчен ред за отдаване под наем/аренда на земи от общинския поземлен фонд. Неоснователно е основното оплакване в касационната жалба, че в случая съдът е стигнал до грешен извод за липса на полагани грижи и за фактическа липса на трайни насаждения в имота при превратно интерпретиране на заключението на приетата по делото съдебно-агрономическа експертиза. От даденото експертно заключение, а и от приложения към него снимков материал, е видно, че в процесния имот преобладават балите с люцерна и липсват големи орехови дървета. При разпита в открито съдебно заседание на 28.10.2025г. вещото лице е споделило, че посадените фиданки не може да са били посадени през 2017г., както твърди Ч., тъй като вече са щели да дават плод. Според експерта, усещането му било за „нарочно“ засаждане на фиданките, за целите на проверката, както се е изразил: „Имах чувството, че част от фиданките са посадени завчера“. Отделно в заключението е посочено, че при установената на място схема на засаждане би трябвало да има над 2 200 броя фиданки, а в случая са установени не повече от 1000, т.е. липсват много фиданки. Също така, че всички редове са заплевени, не са проведени резитби и растително-защитни мероприятия, че теренът изглежда занемарен. Неоснователно е и възражението на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в недопускане на свидетели, чрез които да се установи дали са били изкоренени стари орехови дървета поради сушата и дали съществуват в имота фиданки към месец януари 2025г. На първо място, следва да се отбележи, че с разпит на свидетели не би могло да се докаже наличието на засушаване в конкретния регион, а наличието на фиданки през 2025г. е вече установено от вещото лице по делото, което обаче не доказва наличието на трайни насаждения, т.е. дървесни култури, даващи реколта. Следва да се отбележи също, че твърденията на жалбоподателя, че стари орехови дървета са изсъхнали, поради засушаването, звучат абсурдно за умереноконтиненталния климат в Република България. Ноторно известен факт е, че ореховите дървета живеят над сто години, като достигат височина от 20 до 40 метра, като кореновата им система е по-голяма от короната им. Именно поради силно развитата им коренова система орехите не се плашат от сушата. Тъкмо обратното, счита се, че орехите са чувствителни към високата влажност, която в комбинация с липсата на грижи, биха могли да доведат до развитието на болести по дървото. Такива твърдения обаче в случая липсват. Освен това, дори и хипотетично да се възприеме твърдението, че в имота е имало стари орехови дървета, които се е наложило да бъдат изкоренени, това не оборва фактическите констатации на вещото лице, че в имота преобладават балите с люцерна, както и че установените фиданки са наполовина по-малко съобразно използваната схема на засаждане. С оглед на изложеното, недопускането от решаващия съд на свидетелски показания, чрез които да се установят гореописаните обстоятелства, не представлява съществено процесуално нарушение. Не намират законова опора и доводите на касатора, че общинският съвет е трябвало да даде съгласие за отдаване на процесния имот под аренда без търг, след като е бил сезиран с такова предложение от заместник-кмета на общината. Правилно в тази връзка съдът е посочил, че общинският съвет действа в условията на оперативна самостоятелност, предвид диспозитивния характер на чл. 24а, ал. 6 ЗСПЗЗ и предоставената му с тази норма възможност да избере облекчен ред за отдаване под наем или аренда на земеделски земи – без търг. Този облекчен ред действително може да бъде приложен за имоти, заети с трайни насаждения. Но преценката е на компетентния орган, при това, изхождайки от фактическото състояние на имота. В тази връзка са несъстоятелни, несъответстващи на смисъла и целта на визираната норма, многократно изтъкнатите от касатора доводи, че в КККР имотът е отразен с начин на трайно ползване „овощна градина“. Формалното предназначение на имота нито обвързва общинския съвет да го отдаде под наем/аренда без търг, нито го ограничава да прецени какво е фактическото му състояние. В случая по отношение на процесния имот, който макар и формално да има предназначението на овощна градина, поради занемареното си състояние и непроведените агротехнически мероприятия за отглеждането на трайни насаждения, не може да бъде приложено изключението по чл. 24а, ал. 6, т. 1 ЗСПЗЗ, до какъвто обоснован краен извод е стигнал решаващият съд, потвърждавайки отказа на ОбС Калояново да отдаде имота под аренда без търг. По изложените съображения обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски се оставя без уважение. При съобразяване на разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, касаторът следва да заплати на ответника разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 511,29 евро, които са доказани по основание и размер. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,