Определение № 12814 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11657/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Ц. В., С. М. С., А. И. М. и С. С. С. против определение № 17943 от 27.05.2025 г., постановено по адм. д. № 4211/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Молят за отмяната му. Ответниците – А. Б. Г., Р. Б. Н. и С. П. Г., в писмено становище, оспорват частната жалба и молят обжалваното определение да бъде оставено в сила. Ответникът – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. София не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за частично основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София – град отхвърля искането на адв. Н. Малинчев, като пълномощник на Е. Ц. В., С. М. С., А. И. М. и С. С. С. за изменение и допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските. За да отхвърли искането за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските съдът констатира, че адв. Малинчев предоставя безплатно процесуално представителство на Е. Ц. В., С. М. С., С. С. С.. Прави извод, че за всяко от представляваните лица следва да се определи самостоятелно възнаграждение само в случай, че за всяко едно от тях е осъществена изцяло или отчасти защита при различни правнорелевантни факти и повдигнати правни въпроси, предпоставящи и самостоятелно извършени процесуални действия. Приема, че в случая адв. Малинчев представлява три от заинтересовани страни с напълно идентични интереси, произтичащи от идентични факти и съответно извършените процесуални действия са идентични, поради което прави извод, че за оказаната правна помощ се дължи едно адвокатско възнаграждение. По отношение на претендираните разноски от А. М., изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лв. съдът излага съображения, че по делото не са приложени надлежни доказателства за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение, поради което прави извод за неоснователност на искането. Обжалваното определение е правилно в частта му, с която е отхвърлено искането за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, изразяващо се в присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Малинчев за всяко едно от представляваните лице. В хипотезата на чл. 38 от Закона за адвокатурата осъждането на задължената за разноски страна да заплати възнаграждение пряко на правоимащия адвокат предполага съдът първо да определи възнаграждението. При определянето му се отчита разумна връзка на пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати - за справедливо възмездяване на положения от адвоката труд, при съобразяване на фактическата, правна сложност на делото и действително извършената работа. Съдът преценява размера на адвокатското възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на делото, като съобразява доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. От значение е вида и характера на делото, защитаваният интерес, съответната инстанция, легитимно очакваните, респективно извършените процесуални действия по делото с участие на представляваната от адвокат страна. Същата преценка следва да направи съда и в случаите, когато при условията на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата е осъществено безплатно процесуално представителство на повече от едно лице. За всяко от представляваните лица следва да се определи самостоятелно възнаграждение само ако за всяко едно от тях е осъществена изцяло или отчасти защита при различни правнорелевантни факти и повдигнати правни въпроси, предпоставящи и самостоятелно извършени процесуални действия. Когато защитата е идентична броя на представляваните лица е без правно значение. В случая адв. Малинчев представлява три от заинтересуваните лица в първоинстанционното производство, чийто интереси са идентични, съответно и извършените процесуални действия са идентични, а оказаната правна помощ е една, поради което не може да се приеме, че единствено обстоятелството, че е осъществена защита по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата на повече от едно лице изисква за всяко от тях да се определи отделно възнаграждение. Следователно изводът на съда за неоснователност на искането за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, е законосъобразен. Ето защо обжалваното определение в тази му част е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Определението в частта му, с което е отхвърлено искането за допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските, направени от А. М. е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на съда, че не следва да се присъждат направените по делото разноски на заинтересуваната страна А. И. М.. С постановеното по делото решение съдът отхвърля жалбата на А. Б. Г., Р. Б. Н. и С. П. Г. против заповед №18-13504/15. 12. 2022г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. София, като решението е благоприятно за А. М.. От приложения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 1250 лв., като изрично е отбелязано, че същото е заплатено в брой при подписването на договора. Фактът, че договорът не е по образец, утвърден от Висшия адвокатски съвет не обосновава извод, че разноските не са уговорени и не са заплатени от страната. Утвърденият от Висшия адвокатски съвет образец на договор от прономерован кочан, не представлява форма за действителност на договора или за доказване на вида и начина на плащане на адвокатския хонорар. Сключването на договора в обикновена писмена форма, не на образец на договор от прономерован кочан, не може да бъде основание съдът да откаже присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, щом договорът е подписан от двете страни - клиент и адвокат, и от съдържанието му са видни размерът на договореното адвокатско възнаграждение и е удостоверено реалното му заплащане на процесуалния представител. Отчетността на адвоката, за така заплатеното му възнаграждение, е неотносима към въпроса за заплащането на разноските от страна на клиента и възлагането им в тежест на загубилата спора страна, като в този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд - определение, постановено по адм.д. № 5248/2022 г.; определение по адм.д. № 3606/2025 г.; определение по адм.д. № 1009/2022 г. и др. по описа на Върховния административен съд. В случая са налице доказателства, за реално заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, поради което определението, в частта му, с която е отхвърлено искането за допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските, направени от А. М., е постановено в нарушение на материалния закон и същото следва да се отмени, като се постанови друго, с което се осъдят А. Б. Г., Р. Б. Н. и С. П. Г. да заплатят на А. И. М. сумата 1250 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,