Определение № 1362 от 26.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1172/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по искане на “Д. л. с. Д.” – т. п. на „С. д. п.” ДП, за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 219 от 28.04.2011 г. по гр.д.№ 180/ 2011 г. С посоченото решение, след като е отменено частично решение на Русенски районен съд по гр.д.№ 9257/ 2010 г., по предявените от Е. Ц. Ц. против Д. л. с. „Д.” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 30/ 14.09.2010 г. на директора на Д. л. с. „Д.”, Е. Ц. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител” и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 600 лв. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС по въпроса има ли право работодателят да се намесва в извършването на подбора, когато е назначил комисия за това и дали процесът по извършване на подбора трябва да е приключил преди съставяне на поименно щатно разписание и преди издаване на уволнителната заповед. Повдига и други материалноправни въпроси, свързани със злоупотреба от страна на работодателя при извършване на подбора. Моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решението. Ответницата по касация Е. Ц. не взема становище по жалбата. След постановяване на въззивното решение ответникът по делото Д. л. с.– „Д.” е преобразуван и съгласно пар.9 ал.2 от ПЗР на ЗГ вече е т. п. на „С. д. п.” ДП с наименование “Д. л. с. - Д.”. Същото следва да се конституира на страната на ответника. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на решението – за основателно. За да го постанови, окръжният съд е приел, че страните по делото са били в трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, което представляващият предприятието - касатор е прекратил с едностранно изявление поради съкращаване на щата – чл.328 ал.1 т.2 от КТ. Назначена е била от представляващия комисия за извършване на подбор, но още преди това той е издал ново поименно щатно разписание, в което липсва името на ищцата. Поради това той е предрешил какво да бъде решението на комисията, което съставлява злоупотреба с право, съответно прави подборът, а и извършеното въз основа на него уволнение, незаконни. При така изложените от въззивния съд мотиви поставеният въпрос относно правото на работодателя да извърши подбора сам или чрез комисия, както и да се намесва в работата на комисията, ако е назначил такава, обуславя въззивното решение. Той е решен в противоречие с практиката на ВКС, тъй като в представеното от касатора решение по гр.д.№ 1446/ 2009 г., ІV г.о., е прието, че съобразяването от страна на комисията по извършване на подбора с мнението на работодателя за качествата на съкратения работник не опорочава извършения подбор. Поради това обжалването следва да се допусне, като на касатора бъде дадена възможност да внесе дължимата държавна такса. По изложените съображения Върховният касационен съд