Определение № 417 от 10.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2518/2024 г.

Производството се развива по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от „Виваком България“ ЕАД (с предходно търговско наименование „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД), притежаващо надлежна процесуална легитимация по частното производство, чрез адв. Цв. Д. от САК, с редовно учредена по настоящото съдебно производство представителна власт, срещу Определение № 450/09.07.2024 г., постановено по в. т. д. № 838/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 15 с-в, с което на основание чл. 629а, ал. 1, т. 4 ТЗ, във вр. с чл. 19, ал. 6, изр. 1, предл. 2 ЗТРРЮЛНЦ е спряно регистърното производство по заявление В21 с рег. № 20240624121834, подадено по партидите на „Булсатком“ ООД, ЕИК[ЕИК] и „Виваком България“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] г. - до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д. № 1334/2021 г. по описа на СГС, т. о., VІ-8 с-в, съответно на в. т. д. № 838/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 15 с-в. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е недопустимо – регистърното производство по вписване на заявеното обстоятелство по заявление В21 с рег. № 20240624121834 е приключило с вписване на преобразуването на „Булсатком“ ООД чрез вливане във „Виваком България“ ЕАД, поради което е отпаднал правният интерес за спиране на това регистърно производство (предметът на обезпечението не съществува, тъй като липсва висящо регистърно производство). От друга страна, счита обжалвания съдебен акт за недопустим и поради факта, че съгласно чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ спиране на регистърното производство би могло да се допусне единствено въз основа на акт на съда на основание чл. 536 ГПК, както и в предвидени от ТЗ случаи, но правната възможност за определяне на привременни мерки по чл. 629а, ал. 1, т. 4 ТЗ, във вр. с чл. 642 ТЗ не е представлява такъв друг предвиден в закона случай за спиране на регистърното производство. В този смисъл, частният жалбоподател поддържа, че съдът по несъстоятелността не е компетентен да налага тази обезпечителна мярка, тъй като в закона е предвиден специален процесуален ред – по чл. 536 ГПК. Счита, че дори и обжалваното определение да е допустимо, то е неправилно, тъй като не е налице една от предпоставките, уредени в чл. 629а, ал. 1 ТЗ, а именно обезпечителната нужда (не съществува опасност от разпиляване на имуществото на длъжника при преобразуване на търговско дружество чрез вливане), като избраната от съда обезпечителна мярка не е подходяща с оглед целите на чл. 629а, ал. 1 ТЗ – запазване на имуществото на длъжника. От една страна, длъжник по правоприемството вече е „Виваком България“ ЕАД, а на кредиторите на преобразуващото се търговско дружество е предоставена съответна защита – съгласно чл. 263к, ал. 1 ТЗ приемащото дружество управлява отделно преминалото имущество на „Булсатком“ ООД за срок от 6 месеца от момента на вписване на преобразуването, поради което имуществото на длъжника не се променя поради вписване на процесното вливане, а напротив то се съхранява, като единствено то преминава към приемащото дружество, което отделно го управлява. Ответниците по частната жалба – „БГ Топ Мюзик“ ЕООД и „Розенфелд и Ко“ АД, са подали в законоустановения срок писмени отговори, в които излагат подробни правни съображения за нейната неоснователност. Ответникът по частната жалба П. И. Г. не е подал в законоустановения срок писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е при легитимиран интерес в уредения в чл. 629а, ал. 7, изр. 2 ТЗ 7-дневен преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. Установява се, че с обжалваното определение въззивният съд е спрял на основание чл. 629а, ал. 1, т. 4 ТЗ, във вр. с чл. 19, ал. 6, изр. 1, предл. 2 (настояща ал. 7, изм. с ДВ, бр. 82/2024 г.) ЗТРРЮЛНЦ регистърното производство по заявление В21 с рег. № 20240624121834, подадено по партидите на „Булсатком“ ООД и „Виваком България“ ЕАД - до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д. № 1334/2021 г. по описа на СГС, т. о., VІ-8 с-в, съответно на в. т. д. № 838/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 15 с-в. Апелативният съд е счел, че съгласно правната норма, уредена в чл. 19, ал. 6, изр. 1 (настояща ал. 7, изм. с ДВ, бр. 82/2024 г.) ЗТРРЮЛНЦ, регистърното производство се спира въз основа на акт на съда на основание чл. 536 ГПК, както и в предвидените в ТЗ случаи. Съобразил е, че съгласно чл. 629а, ал. 1, т. 4 ТЗ преди да постанови решение по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, в случай че това се налага за запазване на имуществото на длъжника, по искане на кредитора или служебно съдът по несъстоятелността може да допусне предвидените в чл. 642 ТЗ мерки, които да обезпечат наличното имущество на длъжника, а по силата на чл. 629а, ал. 10, изр. 1 ТЗ наложените обезпечителни мерки имат действие до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. След като при извършена справка в Търговския регистър въззивният съд е установил, че е подадено заявление В21 с рег. № 20240624121834 за вписване на преобразуване на „Булсатком“ ЕООД по реда на чл. 263т, ал. 2 ТЗ чрез вливането му във „Виваком България“ ЕАД, е счел, че доколкото не може да бъде преценено финансовото състояние на приемащото дружество, какви са по размер кредитните му задължения и какви са обезпеченията, които то е представило на кредиторите си във връзка с това преобразуване на длъжника, следва да се допусне поисканата обезпечителна мярка – спиране на процесното регистърно производство до влизане в сила на крайния съдебен акт по производството по несъстоятелността – по този начин ще бъде запазено имуществото на длъжника. Неоснователни са правните доводи на частния жалбоподател за недопустимост на обжалваното определение. От една страна, съдът се е произнесъл по молба за спиране на производството, образувано на основание чл. 625 ТЗ, подадена от страна с надлежна активна процесуална легитимация – „Розенфелд и Ко“ АД, а от друга, обстоятелството дали това съдебно производство може да бъде спряно на приложеното от въззивния съд основание по чл. 629а, ал. 1, т. 4 ТЗ, във вр. с чл. 19, ал. 6 (настояща ал. 7, изм. с ДВ, бр. 82/2024 г.) ЗТРРЮЛНЦ, обуславя не допустимостта, а правилността на определението, с което е допусната поисканата обезпечителна мярка – спиране на релевантното регистърно производство. Нормативната цел на наложените по реда на чл. 629а, ал. 1 ТЗ предварителни обезпечителни мерки е насочена към охраняване на имуществото на длъжника по несъстоятелността до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелността (арг. чл. 629а, ал. 10 ТЗ), като то бъде съхранено в правното и фактическото състояние, в което се намира към момента на допускане на тези привременни мерки. Съгласно правната норма, уредена в чл. 629а, ал. 1, т. 4 ТЗ, съдът по несъстоятелността може да допусне предвидените в чл. 642 ТЗ мерки, а именно тези, които обезпечават наличното имущество на длъжника. Със задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени по т. 10 от ТР № 1/6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, е прието, че обезпечителната мярка „спиране на вписванията“ е недопустима при иск с правно основание чл. 74 ТЗ, тъй като ако охранителното регистърно производство вече е инициирано, то с искане за спирането му (спиране на вписването), съгласно чл. 430 ГПК (отм.), може да бъде сезиран регистърният съд, но не и съдът пред който е висящ спорът относно вписаното обстоятелство. Така би се заобиколил редът по чл. 430 ГПК (отм.). Тези тълкувателни постановки са принципни, поради което са приложими при произнасяне по молба за обезпечаване на други искове или молби за откриване на производство по несъстоятелност - чрез спиране на регистърно производство, какъвто е настоящият случай. Именно в разпоредбата на чл. 19, ал 7, изр. 1 ЗТРРЮЛНЦ (в действащата редакция на тази правна норма) тези тълкувателни разяснения са намерили нормативно проявление - регистърното производство се спира въз основа на акт на съда на основание чл. 536 ГПК, съответен на чл. 430 ГПК (отм.), както и в предвидени от ТЗ случаи – само когато изрично е уредена правната възможност за спиране на регистърното производство като обезпечителна мярка. В чл. 629а, ал. 1 ТЗ и конкретно в т. 4 от тази алинея, във вр. с чл. 642 ТЗ изрично не е уредено такова основание за спиране на регистърното производство, поради което би се заобиколил регламентираният в чл. 19, ал 7, изр. 1 ЗТРРЮЛНЦ специален ред за спиране на регистърното производство - като привременна мярка. Регистърното производство, образувано по заявление за вписване на подлежащи на вписване обстоятелства в Търговския регистър, се спира от съда именно по реда и при предпоставките на чл. 19, ал 7, изр. 1 ЗТРРЮЛНЦ, които са различни от тези, предмет на изследване в производството по налагане на предварителните обезпечителни мерки по чл. 629а, ал. 1 ТЗ. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че не е възникнало основанието за спиране на регистърното производство, образувано по заявление за вписване на релевантното вливане - на основание чл. 629, ал. 1, т. 4 ТЗ, във вр. с чл. 19, ал. 6, изр. 1 ЗТРРЮЛНЦ, поради което обжалваното определение трябва да бъде отменено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение