Определение № 235 от 25.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 1987/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от адв. П. П. С. от САК, като процесуален пълномощник на Ш. Ш. И., срещу определение № 2072 от 21.06.2019 г. по гр.д. № 5129/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на постановеното по делото решение № 535 от 05.03.2019 г. в частта за разноските. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност и необоснованост на определението по чл. 248 ГПК, с което е отказано присъждане на адвокатски хонорар, определен по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), за осъществено от адв. С. процесуално представителство пред въззивната инстанция. По изложени в жалбата съображения се иска отмяна на атакувания съдебен акт и осъждане на ответника в първоинстанционното производство да заплати сумата от 2 330 лв. – адвокатски хонорар. Против частната жалба е постъпил писмен отговор от ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, който навежда доводи за неоснователност на жалбата и моли за оставянето й без уважение. Твърди, че първоинстанционното съдебно решение е обжалвано от ответното застрахователно дружество в осъдителната му част само частично, поради което в необжалваната част до размера на присъдените 40 000 лв. е влязло в сила, ищцата се е снабдила с изпълнителен лист за това си вземане и по нейна молба е било образувано изпълнително дело № 1478/2018 г. по описа на ЧСИ Р. М.. След получаване на покана за доброволно изпълнение по това изпълнително дело, ответното дружество е превело на 23.10.2018 г. по сметка на съдебния изпълнител сумата от 64 946.05 лв. – главница, лихви и разноски по изпълнението. Поради това счита, че с оглед извършеното в полза на ищцата плащане по изпълнителното дело не е налице основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв за осъществяване на безплатно процесуално представителство пред въззивната инстанция, поради което неоснователно е и искането на адв. С. за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В условията на евентуалност и ако съдът намери, че е налице основание частната жалба на ищцата да бъде уважена, заявява насрещно искане за допълване на въззивното решение в частта за разноските, като се присъдят такива и на застрахователното дружество, съобразно изхода от спора във въззивната инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение на апелативен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок и е процесуално допустима. За да постанови обжалвания акт, решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че с решението си от 05.03.2019 г. е оставил без уважение въззивните жалби и на двете страни, като е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваните от всяка от страните части, при което правният резултат от разглеждане на спора е идентичен с този на първата инстанция. Изложил е съображения, че разпределението на отговорността за разноски става единствено на плоскостта на съотношението, в което исковите претенции са били частично уважени, респ. частично отхвърлени по аргумент от разпоредбите на чл. 78 ГПК и след като и пред въззивния съд уважената и отхвърлената част от иска остават същите, няма основание за разпределение на сторените от страните пред въззивния съд разноски и те следва да останат в тежест на направилите ги страни. Установява се от данните по делото, че в първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 14.07.2016 г., сключен между ищцата Ш. И. и адв. С. при условията на чл. 5, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), а с пълномощно от същата дата процесуалният представител е бил упълномощен до приключване на делото пред всички инстанции. Във въззивното производство е представен договор за правна защита и съдействие между същите страни от 08.10.2018 г., в който предоставянето на правната помощ отново е уговорено като безплатно по реда на чл. 5, т. 1 от НМРАВ. Предметът на спора в първата инстанция е за присъждане на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) на сумата от 200 000 лв., представляваща част от сумата от 500 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на бащата на ищцата, починал при ПТП, настъпило на 12.02.2014 г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие. С решение № 5022 от 24.07.2018 г. по гр.д. № 9052/2016 г. по описа на Софийски градски съд предявеният иск е уважен за сумата от 100 000 лв., респективно - отхвърлен като неоснователен за разликата над сумата от 100 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв. Първоинстанционото решение е било обжалвано както следва – от ищцата Ш. И. в отхвърлителната му част, както и от застрахователното дружество в частта, с която искът е уважен за разликата над 40 000 лв. до 100 000 лв. В необжалваната осъдителна част същото е влязло в сила и на 02.10.2018 г. на ищцата е издаден изпълнителен лист за сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.02.2014 г. до окончателното плащане. С решение № 535 от 05.03.2019 г. по гр.д. № 5129/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд решението на първата инстанция е било потвърдено изцяло в обжалваните му части. При така установеното от фактическа страна неправилни са изводите на въззивния съд за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК по съображения, че въззивните жалби и на двете страни са били оставени без уважение. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция. Когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено изцяло от въззивната инстанция, направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка. Ако някоя от страните е направила разноски, относими към защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба, то тези разноски следва да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК. В настоящия случай, видно от договора за правна защита и съдействие от 08.10.2018 г. и пълномощното от същата дата, адв. С. е упълномощен да подаде въззивна жалба, отговор на въззивната жалба на застрахователя и да представлява ищцата във въззивната инстанция, като относно дължимото адвокатско възнаграждение е договорено, че правната помощ се предоставя на материално затруднено лице, поради което е безплатна. Въз основа на така учредената му надлежна представителна власт, адв. С. е подал освен въззивна жалба и отговор на въззивната жалба на ответника, като своевременно и надлежно е заявил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв с представяне на списък за разноските. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ, ако то не бъде оспорено. В случая, както във въззивното производство /в о.с.з. на 14.02.2019 г./, така и в отговора на постъпилата молба за допълване на въззивното решение в частта за разноските, а и в отговора на настоящата частна жалба, застрахователното дружество е въвело и последователно е поддържало възражение за липса на предпоставките за договаряне на безплатна правна помощ, като представя и доказателства, опровергаващи според него основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Настоящият съдебен състав намира това възражение за неоснователно. Представените от насрещната страна доказателства за извършен превод на парична сума в размер на 64 946.05 лв., с която е удовлетворено притезанието на ищцата по влязлата в сила част на първоинстанционното решение, не опровергават извода, че тя попада в кръга, очертан в чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, респ. чл. 5, т. 1 от НМРАВ, към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – 08.10.2018 г. Това е така, т.к. плащането по издадения на 02.10.2018 г. изпълнителен лист, видно от представеното от застрахователя платежно нареждане, е извършено на 23.10.2018 г., т.е. след датата на договаряне на помощта като безплатна, към която основанието за предоставянето й, съобразно чл. 38, ал. 1, т.2 ЗАдв, е било налице. Предвид изложеното и съобразно изхода от спора пред въззивната инстанция, молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна за сумата от 2 330 лв., представляваща определен съгласно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ хонорар в полза на адвоката, сключил договора за безплатно оказване на правна помощ и съдействие на материално затруднено лице. С оглед изхода на спора във въззивната инстанция право на разноски за производството пред въззивния съд би имало и застрахователното дружество. В тази връзка, направеното в условията на евентуалност насрещно искане, ако съдът намери, че е налице основание частната жалба на ищцата да бъде уважена, въззивното решение в частта за разноските да бъде допълнено, като се присъдят такива и на застрахователното дружество съобразно изхода от спора във въззивната инстанция, следва да се тълкува като искане по чл. 248 ГПК, каквото дружеството е поддържало и в отговора на депозираната пред апелативния съд молба на ищцата за допълване на въззивното решение в частта за разноските. Това искане обаче е преклудирано, като предявено след срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което по него настоящата инстанция не дължи произнасяне. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение