Определение № 12632 от 09.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10763/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Г., гражданин на Република Турция, подадена чрез упълномощен адвокат Р. Грозева от АК Стара Загора, против определение № 30613 от 18.09.2025 г., постановено по адм. дело № 9368/2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което на основание чл. 159, т. 5 от АПК жалбата на чужденеца срещу отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване – вид "D" на територията на Република България, издаден на 19.06.2025 г. от консул в консулската служба в Посолството на Република България в гр. Лондон, Обединено кралство е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател релевира доводи, че не е надлежно уведомен за отказа от 19.06.2025 г., издаден от консул в консулската служба в Посолството на Република България в гр. Лондон, поради което изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на подадената на 25.08.2025 г. жалба поради просрочие е неправилен. На посоченото основание се претендира отмяната на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на производството. Ответната страна – консул в консулската служба в Посолството на Република България в гр. Лондон, Обединено кралство, не заявява становище по частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу определение, подлежащо на касационен контрол съобразно чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното определение АССГ е приел, че жалбата на чужденеца, гражданин на Република Турция, срещу отказа на консул в консулската служба в Посолството на Република България в гр. Лондон, Обединено кралство за издаване на виза за дългосрочно пребиваване на територията на Република България (виза вид "D"), е недопустима, поради подаването ѝ след изтичане на преклузивния 14-дневен срок, като е оставил същата без разглеждане и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 5 АПК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че съобщението за постановения отказ е било изпратено на 19.06.2025 г. на заявителя на посочения от него в заявлението за издаване на виза електронен адрес: [заличен текст]. С оглед обстоятелството, че съобщението не е било изтеглено в седемдневен срок от неговото изпращане е прието, че същото е връчено на 27.06.2025 г., а срокът за обжалването на административния акт е изтекъл на 04.07.2025 г., петък, работен ден. Жалбата срещу отказа за издаване на виза вид „D“ е подадена чрез Консулски отдел на Посолството на Република България в гр. Лондон до АССГ на 25.08.2025 г. Обжалваното определение е неправилно. Това е така, тъй като правилата за съобщаване на издадения индивидуален административен акт, съответно отказът да се издаде акт по чл. 61, ал. 1 АПК, препращат към реда по чл. 18а АПК, а по аргумент от посочената разпоредба когато административният акт е изпратен до неговия адресат по електронен път, приложими са разпоредбите на Закона за електронното управление (ЗЕУ). Връчването на електронни изявления изисква спазване на Закона за електронното управление (ЗЕУ) и Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги (Наредбата). Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЕУ вр. с чл. 27 от Наредбата, връчването на електронни изявления от доставчиците на електронни административни услуги, може да се извършва чрез изпращане на съобщение на електронния адрес, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационната система за сигурно връчване или от единния портал по чл. 12, ал. 1. Документите се смятат за връчени с изтеглянето им. Съгласно чл. 10 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Ако адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило. Доколкото не се установява обстоятелството страните да са уговорили потвърждаване на получаването на електронното изявление, то е приложимо правилото на чл. 8, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), съгласно което потвърждаване на получаването на електронно изявление не е необходимо, за да се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са уговорили друго. Видно от приложената по делото административна преписка, както и жалбата пред административния съд, жалбоподателят Гьозюток е представил информация по чл. 18а, ал. 4, т. 2 АПК – електронен адрес за кореспонденция [заличен текст]. Административният орган е изпратил постановения на 19.06.2025 г. отказ за издаване на виза вид „D“ до заявителя на имейл адрес, различен от предоставения за кореспонденция, а именно: [заличен текст]. При това положение настоящият съдебен състав счита, че не е налице редовно уведомяване на заявителя за издадения отказ, поради което не може да се приеме за правилен извод, че от 19.06.2025 г. е започнало изтичането на срока за обжалването му. За пълнота следва да се отбележи, че за да се приеме, че едно съобщение е редовно връчено по електронен път, е необходимо да има приложени доказателства, че електронният адрес позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационната система за връчване (чл. 18, ал. 4, т. 2 АПК) или най-малкото да има изрично потвърждаване от страна на получателя, че е получил електронното съобщение. В случая липсват доказателства, че електронният адрес позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационната система за връчване. Липсва и потвърждаване на получаването от адресата. Възражението на частния жалбоподател, че не е надлежно уведомен за отказа на консул в консулската служба в Посолството на Република България в гр. Лондон, Обединено кралство за издаване на виза за дългосрочно пребиваване на територията на Република България (виза вид "D") е основателно. С оглед на изложеното обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. По изложените съображения и на основание чл. 234, във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение