Решение № 435 от 16.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7216/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Н. Л. Г. гр. София чрез пълномощника му адвокат Г. Гочев против решение № 16385 / 2025г, постановено по адм. дело № 11229 / 2023г по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-21-197/27.10.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град. Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт като незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществено нарушение на процесуалните правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че решението е вътрешно противоречиво, не са обсъдени всички събрани доказателства, няма произнасяне по откритите производства по оспорване на документи, направено е едностранчиво и неправилно тълкуване на относимите правни норми. Моли за отмяна на решението като вместо него си постанови друго решение, с което или да си върне преписката на административния орган да се произнесе по новооткритите доказателства при извършената проверка в „Биоинвест“ АД или да се уважи изцяло жалбата и се признаете придобития от него осигурителен стаж и осигурителен доход в „Биоинвест“ АД, и „Про-Ник Гус“ ДЗЗД и „Витоша-47“ София. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът директор на ТП на НОИ София град чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. Вълева – началник сектор „Правно обслужване, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от другата страна. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, но не по всички изложени в нея съображения. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 16385 / 2025г, постановено по адм. дело № 11229 / 2023г по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на Н. Г. против решение № 2153-21-197/27.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ София град за отхвърляне на жалбата му с вх. № 1012-21-814/17.08.2023 г. срещу разпореждане [номер]/56 от 18.07.2023 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. От фактическа страна е установено, че по заявление от Н. Г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване вх. № 2112-21-482/05.02.2019 г. е издадено разпореждане № № [номер]/2 от 13.02.2019 г., с което на основание чл. 74, ал. 1 КСО на жалбоподателя е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер, до определяне на действителния ѝ размер по КСО, с начална дата на пенсията – 13.12.2018 г. при зачетен осигурителен стаж от трета категория в размер на 34 години, 08 месеца и 29 дни и навършена възраст към датата на подаденото заявление – [възраст]. Разпореждането е поправено с разпореждане [номер]/243/28.06.2019 г. относно вярната продължителност на осигурителния стаж до датата на инвалидизиране /13.12.2018 г./ - 30 г. 09 м. и 15 дни; определена е, считано от 13.12.2018 г., лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 176,46 лв.; определена е, считано от 01.07.2019 г., лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 186,52 лв; отказано е изменението й в действителен размер с оглед формирана нова продължителност на осигурителния стаж. В резултат от проведен административен и съдебен контрол по издадени разпореждания и решения на пенсионните органи преписката е върната за ново разглеждане с указания за установяване на фактическата обстановка в пълнота. С разпореждане [номер]/56 от 18.07.2023 г. на длъжностното лице по пенсионно е отказано изменението на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Н. Г. в действителен размер. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ София град, който с процесното решение № 2153-21-197/27.10.2023 г. оставя без уважение оспорването с мотиви за нередовност на документите, представени за удостоверяване на осигурителен стаж и осигурителен доход на Н. Г. в „Биоинвест“ АД, и „Про-Ник Гус“ ДЗЗД и „Витоша-47“ София. По делото са приети като писмени доказателства Констативен протокол № КВ-5-21-01760876/22.11.2024 г за извършена проверка при осигурителя „Биоинвест” АД и документи с трудовоправен и осигурителен характер, представени по административно дело № 3940/2020 г. по описа на АССГ. Открито е производство по оспорване на истинността и автентичността на удостоверение образец УП – 3, издадено от „Биоинвест“ АД и удостоверение за осигурителен стаж и доход за длъжността изпълнителен директор, както и производство по оспорване на удостоверение образец УП – 3 за осигурителен стаж и удостоверение образец УП – 2 за осигурителен доход, издадени от „Про Ник Гус“ ДЗЗД по отношение на истинността на съдържанието на удостоверенията и датите на тяхното издаване. Разпределена е доказателствената тежест и с оглед на нея са събрани доказателства. За да отхвърли жалбата на Н. Г. против решение № 2153-21-197/27.10.2023 г на директора на ТП на НОИ София град, съдът приема, че е издадено от компетентен орган, в хода на административното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, обуславящи отмяната на оспорения акт, и той е постановен при правилно приложение на материалния закон. По отношение на осигурителя „Биоинвест“ АД съдът констатира от помесечно отразените в констативния протокол размери на осигурителния доход, че доходът на Г. е в по-нисък размер от посочения в удостоверения обр. УП-2 с изх.№ 25/28.08.2013 г. и УП-2 с изх. № 62/16.10.2014 г. Констатира също, че в удостоверение обр. УП-2 с изх.№ 25/28.08.2013 г. е начислен доход до 30.06.1996 г., а по трудовата книжка Г. е с прекратено правоотношение от 18.06.1996 г.; в обр. УП-2 с изх.№ 25/28.08.2013 г. липсва подпис на изготвил, а в обр. УП-2 с изх. № 62/16.10.2014 г. подписите на изготвил и ръководител са идентични. За удостоверение обр.УП-3 с изх.№ 26/28.08.2013 г. установява, че не съответства на данните от ведомостите за заплати, тъй като е издадено за длъжност „изпълнителен директор“, каквато е била заемана от Г. само за периода от м. март 1996 г. до 18.06.1996 г. - след преобразуване на дружеството от ЕООД в ЕАД и назначаване на съвет на директорите. Предвид посочените нередовности, счита, че цитираните удостоверения не могат да се ползват с качеството на официални удостоверителни документи и не следва да имат материална доказателствена сила, поради което въз основа на тях не може да бъде зачетен осигурителен стаж и доход на Г. при осигурителя „Биоинвест“ АД. По отношение на осигурителя „Про Ник Гус“ ДЗЗД приема, че както представения обр. УП-2 № 4/18.03.2000 г., така и обр. УП-3 № 3/18.03.2000 г. са антидатирани и не са издадени в установената за тях форма към датата на тяхното издаване, тъй като използваните формуляри с фигурираща графа „часове“ са утвърдени по късно - след 01.01.2005 г., след допълнението на чл. 9, ал. 1 от КСО, обнародвано в ДВ бр. 112/2004 г., и изменението и допълнението на чл. 38 от НПОС, обнародвано в ДВ, бр. 24/2005 г. Според съда не могат да се ползват с качеството на официални удостоверителни документи и не следва да имат материална доказателствена сила в конкретния казус, поради което въз основа на тях не може да бъде зачетен осигурителен стаж и доход на Н. Г.. В съдебното решение е възприето становището на административния орган, че държането на ведомости след прекратяване на осигурителя от физическо лице и несъхраняването им по предвидения от закона ред (от правоприемника) поражда обосновани съмнения относно тяхната автентичност и достоверност, поради което за представените такива от касатора по адм. д. № 3940/2020 г. по описа на АССГ и приобщени към доказателствения материал по настоящото дело е счетено, че с оглед изискванията на чл. 40 от НПОС не могат да послужат в пенсионното производство за доказването на стаж и доход. По отношение на осигурителя „Витоша-47“ ЕАД съдът се мотивира, че претендираният осигурителен стаж за периода от 23.06.1997 г. до 12.01.1998г., положен като управляващ и представляващ дружеството, не е удостоверен с изискуемите удостоверения по образец, а в осигурителния архив на НОИ не са били предадени ведомости за управителя. С оглед на това правилно не е зачетен от пенсионния орган. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели и до неправилно приложение на материалния закон при формиране на правните изводи за осигурителите „Биоинвест“ АД и „Про Ник Гус“ ДЗЗД. Нормата на чл. 172а, ал. 2 от АПК, освен въвеждането на общо задължение за мотивиране на съдебното решение, определя и съдържанието на мотивите - те следва да съдържат становищата на страните, с оглед отделянето на спорното от безспорното, фактите по делото и правните изводи на съда. Съдът дължи обсъждане на всички фактически и правни доводи на страните, както и на събраните относими доказателства. В настоящия случай, в решението липсва анализ и обсъждане в пълнота на фактическите обстоятелства, релевантни за спора. В рамките на съдебното производство са събрани многобройни писмени доказателства, които съдът не е обсъдил както поотделно, така и в съвкупност. На следващо място съдът в съдебно заседание на 22.02.2023г. е открил производство по оспорване на истинността на едно удостоверение образец УП-2 и едно удостоверение образец УП-3, издадени от „Биоинвест“ АД, без да ги индивидуализира по номер и дата. В мотивите си е обсъждал УП-2 с изх.№ 25/28.08.2013 г., УП-2 с изх. № 62/16.10.2014 г и УП-3 с изх.№ 26/28.08.2013 г. като е приел, че всички нямат материална доказателствена сила. Отделно от това, в обсъждания Констативен протокол № КВ-5-21-01760876/22.11.2024 г за извършена проверка при осигурителя „Биоинвест” АД (непосочен с номер и дата в решението, но очевидно се касае именно за този документ) се съдържат данни за изплащани възнаграждения на Г. за периода 01.05.1992г-01.07.1996г, извлечени от ведомости за заплати. Макар размерите на посочените възнаграждения да се различават от посочените в издадените от осигурителя УП образец 2 и образец 3, тези данни имат правно значение за спора. Както правилно е отбелязано в съдебното решение, при несъответствие между записванията в изплащателните ведомости, от една страна, и трудовата книжка и удостоверенията обр. УП – 3, от друга страна, по силата на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС от значение е направеното отразяване в изплащателните ведомости. Въпреки това съдът не е коментирал тези безспорни данни, събрани от пенсионните органи, нито е посочил защо не ги приема за установяващи осигурителен стаж и осигурителен доход на касатора. Не отговаря на действителното положение отразеното в съдебното решение, че касаторът е представил изплащателни ведомости за осигурителя „Про Ник Гус“ ДЗЗД по адм. д. № 3940/2020 г. и те са приобщени към доказателствения материал. Всъщност са представени удостоверение обр.УП-2 № 1/03.03.2000 г., мемориален ордер и платежни нареждания. Основателно е оплакването в касационната жалба, че в решението на съда липсват мотиви и тези приети доказателства не са обсъдени. Настоящият касационен състав споделя само становището на първоинстанционния съд относно незачитането на претендирания осигурителен стаж, респективно осигурителен доход, във „Витоша-47“ ЕАД. В административното и в съдебното производство не са представени доказателства за категорично установяване на реално упражнявана дейност, включваща трудова функция, в рамките на управлението на търговско дружество. Договорът за управление и заповедта на министъра на промишлеността не са достатъчни за признаване на осигурителен стаж като се има предвид, че в приетата за съхранение в НОИ документация от правоприемника за периода от месец 06.1997 г. до месец 01.1999 г. не са налични данни за Н. Л. Г.. Липсата на доказателства за придобит осигурителен стаж с документите, изрично посочени в чл. 40 от НПОС – първични или удостоверителни такива, както и установяването на трудов/осигурителен стаж по друг законов ред обосновават законосъобразността на обжалваното решение в тази част. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на обсъждане всички събрани писмени доказателства и на преценка на доказателствената им сила, са съществени и са довели до постановяване на съдебния акт при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с материалния закон. Като такива те представляват касационно основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди всички доказателства по делото относно установяване на осигурителен стаж и осигурителен доход на Н. Л. Г. при осигурителите „Биоинвест“ АД и „Про Ник Гус“ ДЗЗД, включително с оглед изхода от допуснатото оспорване на документи по реда на чл.193 и сл. от ГПК вр. чл.144 от АПК. При необходимост, за изясняване на спора следва да назначи изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза на база безспорните писмени доказателства, след което да изгради изводите си относно релевантните за предмета на спора факти като ги подведе под приложимите правни норми от КСО и НПОС. С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, не следва да се присъждат разноски за касационната инстанция, доколкото подлежат на присъждане от първоинстанционния съд, в зависимост от резултата при повторното разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,