Определение № 13055 от 03.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11092/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 АПК. Образувано е по частна жалба на "Пипиниер Бояджиев“ ООД, чрез процесуален представител против Определение № 21021 от 23.10.2024г. по административно дело № 6908/2024г. на Административен Съд София-град (АССГ), с което повторно е оставено без уважение искането на дружеството за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № УТ-313/19.06.2024г. на кмета на община Хасково. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Подържа, че за дружеството ще настъпят значителни или непоправими вреди от предварителното изпълнение, както и че при издаване на заповедта не са спазени изискванията на чл. 60 АПК. Моли определението да бъде отменено и да се спре предварителното изпълнение. Ответникът – кметът на община Хасково не взема становище. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение АССГ е оставил без уважение повторното искане на "Пипиниер Бояджиев“ ООД за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № УТ-313/19.06.2024г. на кмета на община Хасково. С посочената заповед, на основание чл. 73, ал.3 от Закона за културното наследство (ЗКН) на дружеството е наредено за собствена сметка в определени срокове да предприеме действия, подробно описани в заповедта, свързани със запазване състоянието на сграда на тютюневия склад „Кочо Господинов“ в гр. Хасково - исторически паметник на културата и с предприемане на действия за недопускане на по-нататъшното ѝ разрушаване. В заповедта е отбелязано, че на основание чл. 73, ал.3, изр.2 ЗКН, обжалването не спира изпълнението на заповедта. Съдът е приел, че представените от дружеството оферти, съгласно които стойността на предписаните в заповедта действия възлиза на 500 000 лв не представляват нови обстоятелства по смисъла на чл.166, ал.4 вр. ал.2 АПК. Изложил е и съображения, че икономическият интерес на дружеството не е противопоставим на защитения с предварителното изпълнение важен държавен и обществен интерес. По тези съображения е оставил без уважение искането за спиране. Определението е правилно. В приложимата норма на чл. 73, ал. 3, изр. 2 ЗКН е предвидено предварително изпълнение на издадения административен акт. 3аконодателят е преценил, че с оглед значимостта на регулираните обществени отношения при издаване на принудителни административни мерки от вида на процесната обстоятелствата по чл. 60 АПК се презумират. За да се постанови спиране изпълнението на оспорената ПАМ, следва да са налице предпоставките по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, доказването на които е в тежест на жалбоподателя. При условие, че предварителното изпълнение на заповедта произтича от закона, а не е допуснато по преценка на административния орган съобразно заложените в чл. 60, ал. 1 АПК критерии, по аргумент от чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК правилно е прието, че изпълнението му може да бъде спряно само ако то може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Предпоставките на чл. 60 АПК не са относими към разглеждания спор. Съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 4 от АПК следва да прецени дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която при това трябва да бъде съпоставена с търсената от закона, допускащ незабавно изпълнение, защита на обществения интерес. Практиката на Върховния административен съд в значителната си част изхожда от разбирането, че съдът може да допусне спиране на предварително изпълнение на административен акт само когато оспорващият установи накърняването на особено важен интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява, или когато защитата на частния интерес на молителя може да бъде противопоставена на обществения интерес и да го преодолее. По делото не са представени убедителни твърдения и доказателства за наличие на неблагоприятни имуществени последици за дружеството, които могат да бъдат определени като значителна или трудно поправима вреда, противопоставима на обществения интерес по смисъла на закона съобразно гореизложените мотиви. Действително по преписката са представени доказателства, от които може да се направи извод, че незабавното изпълнение на решението на КЗК накърнява имуществения интерес на жалбоподателя, доколкото очевидно изисква от него влагане на определени финансови средства. Всеки административен акт с утежняващи адресата си последици всъщност води до подобен неблагоприятен резултат. Разходите на дружеството обаче имат именно имуществено измерение, докато, видно от заповедта, разпредените с нея действия са свързани с опазване на обществения интерес, а именно опазване на паметник на културата. Имуществените вреди, колкото и сериозни да са, подлежат на репариране, като българското законодателство предоставя на гражданите и организациите възможността да потърсят по исков ред обезщетение за вреди, претърпени от предварително изпълнение на административен акт, който впоследствие бъде отменен. Държавата като евентуален длъжник по подобно задължение е достатъчно надеждна и няма опасност такова евентуално присъдено обезщетение да не бъде изплатено. Всъщност значителна или трудно поправима имуществена вреда би била налице например ако води до трайно унищожаване на материални блага /например сгради и съоръжения/, засяга възможността за осигуряване на издръжка за живот или би могла да доведе до неплатежоспособност на търговско предприятие или опасност за прекратяване на дейността му. Такива или подобни по степен опасности не се твърди или установява да застрашават жалбоподателя. За сметка на това опасността от разрушаване на паметник на културното наследство е достатъчно сериозна причина, която да бъде противопоставена на накърнения имуществен интерес на частно лице. Тя следва и от прогласената в чл.2 ЗКН цел. В този смисъл предварителното изпълнение е необходимо и подходящо, защото осигурява незабавно изпълнение на задълженията на собственика на сграда, представляваща културно наследство, да я подържа, съгласно чл.71 ЗКН. Незабавното изпълнение не надхвърля преследваната от закона цел. Няма как тази цел да бъде постигната с други мерки. По изложените съображения, в жалбата не се обосновават предпоставките на хипотезите по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК, а аргументите по съществото на спора относно същността на мерките и сроковете за тяхното изпълнение не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Предвид изложеното, определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 и чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение