Определение № 8019 от 18.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9224/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба с вх. № 4783 от 26.03.2025 г. по описа на Върховния административен съд, подадена от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. М. Григорова, с искане за допълване на решение № 3126 от 25.03.2025 г., постановено по адм. д. № 9224/2024 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, в частта за разноските. От И. А. М., чрез адв. Стойчев е подадена молба с вх. № 6424 от 23.04.2025 г. по описа на Върховния административен съд за допълване на постановеното по делото решение в частта относно разноските. В молбата на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив се съдържа искане за присъждане на разноски, а именно разноски за държавна такса, депозит за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение, каквито разноски са поискани в касационното производство, но съставът на Върховния административен съд не ги е присъдил. В молбата на И. А. М. се иска допълване на съдебния акт, като му бъдат присъдени разноски за касационното производство с оглед отхвърляне на касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив. Ответниците по молбите оспорват същите. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбите за допълване на съдебното решение в частта му за разноските са процесуално допустими, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледани по същество са частично основателни. Настоящото касационно производство е образувано по два броя касационни жалби, подадени от директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП и от И. А. М. срещу Решение № 2157 от 01.07.2024 г. по адм. дело № 610/2023 г. по описа на Административен съд – Стара Загора в съответните му части, както и по частна жалба на И. А. М. срещу определение № 2646 от 23.08.2024 г. по адм. дело № 610/2023 г. по описа на АС – Стара Загора, постановено в производство по чл.248 ГПК. С Решение № 3126 от 25.03.2025 г. по адм. дело № 9224/2024 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила Решение № 2157 от 01.07.2024 г. по адм. дело № 610/2023 г. по описа на АС – Стара Загора, както и е оставено в сила определение № 2646 от 23.08.2024 г., постановено по същото дело на АС – Стара Загора. Следователно, касационните жалби и частната жалба са отхвърлени като неоснователни. Това означава, че разноски се дължат само относно предприетата защита срещу всяка една от подадените касационни жалби, т.е. разноски следва да се присъдят на Националната агенция по приходите само за юрисконсултско възнаграждение съобразно размера на защитавания материален интерес по касационната жалба на И. А. М., а за И. А. М. – за адвокатско възнаграждение съобразно размера на защитавания материален интерес по касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив. Други разноски не следва да бъдат присъждани. В полза на И. А. М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1 754 лева / от заплатеното в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева съгласно договора за правна защита и съдействие на л. 26 от делото/ съобразно размера на защитавания материален интерес по касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив. Не следва да се присъждат разноски за държавна такса за образуване на касационното производство и държавна такса във връзка с подадената частна жалба, тъй като двете жалби са отхвърлени като неоснователни. В полза на Националната агенция по приходите следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 800 лева от общо претендирания размер, като бъде съобразен размерът на материалния интерес по касационната жалба на И. А. М., конкретната процесуална активност от страна на ответника по тази касационна жалба и разрешенията, дадени съгласно решение на Съда на ЕС по дело С - 438/22. На този ответник не следва да се присъждат претендираните разноски за държавна такса за образуване на касационното производство, както и заплатен депозит за съдебно-счетоводна експертиза в първоинстанционното производство. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на първо отделение,