Определение № 1688 от 01.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 927/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба вх. № 51692/26.09.2025 г., подадена от Р. С. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 168 от 22.06.2009 г. по гр. д. № 226/2009 г. на Окръжен съд - Ловеч. С него е отменено решение № 671/02.12.2008 г. по гр.д. №1396/2006 г. по описа на Районен съд – Ловеч в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС на „Балкан“ АД против Р. С. С. за установяване правото му на собственост на основание преобразуване и приватизация на държавно предприятие върху недвижим имот, представляващ апартамент № *, находящ се в [населено място],[жк], жилищен блок *, вх. *, ет. *, ап. *, със застроена площ от 71 кв.м., застроен върху държавен парцел *, кв. 10 по ПУП-ПРЗ на [населено място] и за предаване на владението му. Постановено е друго, с което е признато за установено по отношение на Р. С., че „Балкан“ АД е собственик на основание преобразуване и приватизация на държавно предприятие на недвижим имот, представляващ апартамент № *, находящ се в [населено място],[жк], жилищен блок *, вх. *, ет. *, ап. *, със застроена площ от 71 кв.м., застроен върху държавен парцел *, кв. 10 по ПУП-ПРЗ на [населено място], като С. е осъдена да предаде на ищеца владението върху описания имот. В останалата част, в която е отхвърлен предявеният от Р. С. насрещен установителен иск за собственост върху процесния имот въз основа на договор за покупко-продажба, евентуално – придобивна давност в периода 17.07.1992 г. до завеждане на иска, първоинстанционното решение е оставено в сила. Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че съществуват нови писмени доказателства от съществено значение за делото. В допълнителна молба от 10.03.2026г. се прилагат множество изходящи от молителката саморъчни молби, както и писмени доказателства. Ответникът по молбата за отмяна – „Балкан“ АД, е подал писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, в който твърди, че молбата е недопустима, поради което същата следва да се остави без разглеждане. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното: Молбата за отмяна е процесуално недопустима, поради следните съображения: Съгласно уредбата на производството по отмяна - чл. 303 - 309 ГПК, разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост относно надлежното упражняване правото да се иска отмяна от гледна точка спазване на установените в чл. 305 ГПК преклузивни срокове, както и относно наличие на коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая се сочи основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, според чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска отмяна, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Отмяната на това основание е насочена срещу такава неправилност на решението, която се е дължала на невиновна, обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, като решението е постановено при непълнота на доказателствата - на фактическия или доказателствен материал. Тази непълнота се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните си права. В конкретния случай молителката не твърди откриване на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са й били известни, респ. не е могла да представи пред инстанциите по същество до приключване на делото поради обективна невъзможност. С поредица молби от 10.12.2025 г., 27.01.2026 г., 02.03.2026 г. и 10.03.2026 г. тя излага само твърдения за неправилност на решението, поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не отменителни по чл. 303, ал. 1 ГПК. Към молби от 10.12.2025 г., 27.01.2016 г. и 10.03.2026г. са приложени множество документи, чиято относимост към правния спор не е обоснована, вкл. не се твърди същите да не са били известни на молителката до постановяване на атакувания от нея съдебен акт. На молителката са дадени указания с разпореждане от 01.12.2025г. по гр.д.№ 1714 на РС-Ловеч да конкретизира основанията па чл.303, ал.1 ГПК. С разпореждане от 25.02.2026 г. по същото дело са й дадени указания да конкретизира момента, в който са станали известни нови обстоятелства, или от който е могла да се снабди с новите писмени доказателства. Всички представени документи, с изключение на тези, които са във връзка с образувано изпълнително производство и свикване на общо събрание на етажните собственици /които нямат отношение към изхода на спора, а са издадени в резултат на него/, са с посочена в тях дата на съставяне преди приключване на съдебното дирене по гр. д. № 226/2009 г. на ОС-Ловеч. Не е посочена причина, поради която молителката не е могла да се снабди с тях докато е траело исковото производство. Не се сочи и какви нови, относими към спора обстоятелства се установяват с тях. Нещо повече, въпреки унищожаване на делото след изтичане на срока за неговото съхранение, видно от запазеното решение №168 от 22.06.2009 г. по гр. д. № 226/2009 г. на Окръжен съд – Ловеч, повечето от представените от молителката документи са били приобщени по делото като доказателства,след анализ и преценка на които съдът е изградил своите решаващи правни изводи. При това положение, настоящият състав на ВКС, II г.о. приема, че липсва обосновка на соченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е неясно, в каква връзка се прилагат документи и какви релевантни нови обстоятелства установяват те. Предвид изложеното, молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, като недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.