Определение № 136 от 07.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1541/2015 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.3 от НПК. Образувано е въз основа на определение от 18.11.2015г. по вчнд № 92/15г., по описа на окръжен съд гр. Смолян, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на ВКС. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е образувано по жалба от М. А. Ф. срещу определение на районен съд гр. Смолян от 15.10.2015г. по чнд №707/15г., с което на основание чл.243, ал.5 от НПК е потвърдено постановление на РП гр. Пазарджик за прекратяване на воденото срещу С. А. С. досъдебно производство за престъпление по чл.202 от НК и оставена без разглеждане жалбата срещу прекратяването на производството по чл.210, ал.1 от НК спрямо същото лице. Всички съдии от окръжния съд са се отвели от разглеждането на делото предвид наличието на основания по чл.29, ал.1, т.1, б.”а” и ал.2 от НПК. Върховният касационен съд счита, че предвид невъзможността за образуване на състав в съда, на който делото е подсъдно, същото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, а именно окръжният съд в гр. Кърджали. Водим от горното и на основание чл. 43, т.3 от НПК, ВКС, І НО,