Определение № 2211 от 08.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 477/2024 г.
ВКСIII гражданско отделение08.05.2024 г.докладчик Марио Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 61 от 18.01.2024 г. по ч. гр.д. № 501/2023 г. на Варненския апелативен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат П. И. Т., [населено място], като пълномощник на А. Р. П. – Ж. и К. В. Ж., срещу определение № 61 от 18.01.2024 г. по ч. гр.д. № 501/2023 г. на Варненския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му за допълване на определение №671/18.12.2023 г. по ч. гр.д. № 501/2023 г. в частта за разноските. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и се иска отмяната му. Ответникът Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, [населено място], оспорва частната жалба. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. В обжалваното определение е прието, че с определение №671/18.12.2023 год. по ч. гр.д. № 501/2023 г. е потвърдено определение № 260243/15.11.2023 г. на ОС - Варна по гр.д.№ 909/2019 г., с което е допълнено определение №260170/19.09.23 г. в частта за разноските. Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. В него само се изменя или допълва решението в частта за разноските при направено от страната искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Изложеното е валидно и за производството по чл. 248, ал. 3 ГПК (в т. см. – определение № 393/17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г., IV г. о., определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о., определение № 552/25.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4894/2016 г., IV г. о. на ВКС и др.). Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно. В производството по разноските страните не си дължат разноски. В това производство (относно дължимостта и размера на разноските) не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение. Поради гореизложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, като намира жалбата за неоснователна, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение