Определение № 10349 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9497/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Д. П. против определение № 15431/26.08.2024 г., постановено по адм.д.6957/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Частният жалбоподател иска да бъде отменено атакуваното от него определение, защото е налице вероятност от настъпване на „значителна или трудно поправима вреда“ и от обезсмисляне на съдебното производство ако не бъде съкратено времето, за което то се разглежда, постижимо чрез допускане на предварително изпълнение на т. 1 от Решение № 180/11.06.2023 г., постановено по преписка № 52/2023 г. на Комисията за защита от дискриминация. В частната жалба са изложени подробни аргументи (включително желание за упражняване на други процесуални права и съединяване на съдебни производства) за наличието на предпоставки за допускане на предварително изпълнение, което е отказано от АССГ. Иска се отмяна на обжалваното определение и допускане на предварително изпълнение на оспорения пред първата инстанция акт. Не претендира разноски. Ответната страна проф.дсн Е. Ченгелова в качеството на директор на Института по философия и социология оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Ответната страна Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), редовно уведомена за настоящото производство не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 15431/26.08.2024 г., постановено по адм.д.6957/2024 г. по описа на АССГ е оставено без уважение искането на В. Д. П. за допускане на предварително изпълнение на Решение № 180/11.06.2023 г., постановено по преписка № 52/2023 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта му по т. 1. Административният съд е приел, че изложените в искането обстоятелства не кореспондират с нито една от предпоставките на чл. 60 от АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд се е произнесъл в законен състав на компетентен съд по процесуално допустими жалба и искане, които са подадени в срок от адресата на административен акт, съдържащ разпореждане за предварителното му изпълнение. В т. 1 от Решение № 180/11.06.2023 г., постановено по преписка № 52/2023 г. на Комисията за защита от дискриминация е установено на основани ечл. 69, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), че проф. дсн Е. Ченгелова-директор на Института по философия и социология – БАН, в качеството й на работодател е извършила нарушение на забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 2 във връзка с чл. 21 от ЗЗДискр, като не е изпълнила законово задължение да прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си на едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) спрямо В. Д. П. по признаци „възраст“ и „лично положение“ за процесния период – датата на издаване на Заповед № РД-15-122/20.02.2023 г. Това решение е оспорено пред АССГ от Комисията и е образувано адм.д. 6957/2024 г., в хода на което В. П. е поискал да бъде допуснато предварителното му изпълнение като е посочил, че то е необходимо, за да е възможно да предяви иск за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, възстановяване на заеманата длъжност и упражняване на професията. Съгласно чл. 167 от АПК при всяко положение на делото по искане на страна съдът може да допусне предварително изпълнение на административен акт при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган. Предпоставките за допускане на предварително изпълнение на административен акт от административния акт са посочени в чл. 60 от АПК и са обсъдени от първата инстанция, за да се мотивира извод, че не са налице. Обосновано и законосъобразно АССГ е приел, че В. П. не е изложил твърдения, които да обуславят наличието на обстоятелства, налагащи допускане на предварително изпълнение на решението на КЗД. Изрично трябва да бъде посочено, че нито с искането до АССГ, нито с частната жалба са ангажирани конкретни доказателства, които да са относими към личността на В. П. като конкретна проява на общовалидните житейски процеси. Допълнително трябва да бъде посочено, че доводите относно потенциалната възможност за съединяване за разглеждане в едно производство на искове за защита на различни твърдени права не кореспондира с действащите процесуални закони, респективно също не обуславя необходимост от допускане на предварително изпълнение, чрез което да се промени продължителността за извършване на необходимите процесуални действия. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция страните не са направили разноски и не ги претендират, поради което и оглед характера на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение