Определение № 476 от 10.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 376/2012 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, предл. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена от К. И. С. ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [община], [улица], частна жалба срещу разпореждане на Благоевградски окръжен съд от 25.04.2012 г., постановено по в. гр. д. № 1136/2011 г. по описа на същия съд, с което касационната жалба на К. И. С. с вх. № 1329/24.04.2012 г. против постановеното по делото решение № 24 от 16.03.2012 г. е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК като подадена след изтичане на срока за обжалване. С частната жалба се иска отмяна на обжалваното разпореждане. Излагат се доводи, че същото е неправилно, тъй като въззивният съд не е отчел обстоятелството, че К. И. С. в качеството й на жалбоподател и страна по в. гр. д. № 1136/2011 г. по описа на Бл.ОС е получила препис от въззивното решение на 23.03.2012 г., касационната жалба е депозирана в деловодството на съда на 23.04.2012 г., т. е. процесуалното действие по обжалване е осъществено в рамките на законоустановения в разпоредбата на чл. 283 ГПК срок. В подкрепа на изложеното се цитира и разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе, констатира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. По същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Изложените в същата твърдения от страна на жалбоподателката не се подкрепят от данните по делото. Решението по в. гр. д. № 1136/2011 г. по описа на Бл.ОС е постановено в публично заседание на 24.01.2012 г. и е обявено на 16.03.2012 г. На същата дата в деловодството на съда е постъпила молба от процесуалния представител на жалбоподателката адвокат Г. В. Ц. /редовно упълномощен от първа инстанция, с приложено адвокатско пълномощно на л. 81 по гр. д. № 472/2010 на Бл.РС/ с искане да му бъде издаден незаверен препис от решението, във връзка с което в същия ден /16.03.2012 г./ редовно му е връчено съобщението ведно с препис от въззивния съдебен акт, адресирано до К. И. С. /прил. на л. 55 по в. гр. д. № 1136/2011 г. на Бл.ОС/. В кориците на въззивното дело не се открива друго съобщение, с което жалбоподателката да е уведомена лично за постановеното решение. Касационната жалба е подадена от адвокат Г. В. Ц. чрез куриер на 23.04.2012 г. /видно от разписка прил. на л. 72 по в. гр. д. № 1136/2011 г. на Бл.ОС/, т. е. извън законоустановения в чл. 283 ГПК преклузивен срок за касационно обжалване на въззивното решение. При тези данни, законосъобразно въззивният съд е върнал касационна жалба вх. № 1329/24.04.2012 г. в качеството му на администриращ съд и в съответствие с правомощията по чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК. Неоснователно е позоваването от страна на жалбоподателката на разпоредбата на чл. 26 ГПК. Същата третира качеството на страни на участниците в гражданското процесуално правоотношение и хипотези, при които могат да се предявят чужди права пред съд. Настоящият случай не е такъв. Процесуалното представителство по пълномощие е регламентирано с разпоредбата на чл. 32 ГПК. Пълномощникът извършва процесуални действия не от свое име, а от името и за сметка на своя доверител. Съдът не е отговорен за процесуални пропуски, резултат от действия на процесуални представители на страните по делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,