Определение № 187 от 25.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2248/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Подадена е от М. П. Ц. чрез пълномощника адв. Г. частна жалба срещу определение № 11 от 08.01.2013г. на Видински окръжен съд. по гр.д. № 224/2012г., с което частният жалбоподател е осъден да заплати на [фирма] сумата 1200лв. разноски, направени за въззивното производство. Поддържа се в частната жалба, че определението е неправилно, тъй като присъждането на разноски не е било поискано, а и не е доказано плащането им. Ответникът по частната жалба [фирма] не е представил писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице и е процесуално допустима. Същата се разглежда след постановяване на определение по гр.д. № 2247/2013г. на ІІг.о., с което не е допуснато касационно обжалване на решението на Видински окръжен съд по горепосоченото гражданско дело. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството по гр.д. № 224/2012г. на Видински окръжен съд се е развило по въззивна жалба на съделителя М. П. Ц.. С постановеното на 05.11.2012г. решение е потвърдено обжалваното решение на първата инстанция - Врачански районен съд. С представения отговор на жалбата ответникът [фирма] е поискал присъждане на разноски и е представил пълномощно за упълномощаване на адвокат В. Ч., договор за правна защита и съдействие от 02.11.2011г., в който е уговорено плащане на адвокатско възнаграждение 1200лв. по банков път и платежно нареждане от 03.11.2011г. за заплащане на същата сума /л.21 от гр.д. № 882/2011г. на Врачански окръжен съд/. В постановеното решение по делото Видински окръжен съд е пропуснал да се произнесе по разноските. С обжалваното определение по реда на чл. 248 ГПК е допълнил решението като е осъдил въззивника да заплати направените разноски от въззиваемия. При така установеното фактическо и правно положение, настоящият състав на Върховния касационен съд намира изложените от частния жалбоподател съображения за неоснователни. Както вече бе отбелязано присъждането на разноски е поискано своевременно и са представени доказателства за извършено плащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.