Определение № 1369 от 05.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 748/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Постъпила е молба вх. № 2071 от 31.01.2025г. на „ОКгруп29“ ЕООД за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 от ГПК, на влязлото в сила решение № 67 от 08.03.2023г. по т.д. № 39/2022г. на Окръжен съд - Бургас, с което са били отхвърлени предявените от дружеството срещу С. Х. Х. искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно изложеното в молбата решението на Окръжен съд – Бургас е било потвърдено с решение № 90 от 24.10.2023г. по в.т.д. № 172/2023г. на Апелативен съд – Бургас. Срещу въззивното решение от дружеството е била подадена касационна жалба и с определение № 1882 от 04.07.2024г. по т.д. № 464/2024г. на ВКС, ТК, Първо търговско отделение, решението на апелативния съд е било допуснато до касация. Прието е било, че първоинстанционният съд е отхвърлил исковете поради недоказване от страна на ищеца „ОКгруп29“ ЕООД на основния релевантен за спора факт – недопускането му от наемодателя С. Х. Х. до наетия имот след месец октомври 2017г., който извод е бил споделен и от въззивния съд. Според касационния съд, тъй като във въззивната жалба е било обективирано оплакване за нарушение на чл. 146, ал. 1 т. 5 от ГПК от страна на първоинстанционния съд и предвид решаващите изводи на въззивния съд, обусловили крайния изход на спора, е следвало да бъде проверено съответствието на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд. Съгласно тази практика въззивният съд е дължал даване на указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства, което са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада. С крайното си решение № 203 от 05.12.2024г. по делото обаче съставът на ВКС не е отменил, а е оставил в сила решение № 90 от 24.10.2023г. по в.т.д. № 172/2023г. на Апелативен съд – Бургас. Приел е, че въпреки констатираните нарушения на съдопроизводствените правила и от двете предходни инстанции, тези нарушения не са съществени, тъй като не са се отразили на крайния резултат от спора. Според молителя „ОКгруп29“ ЕООД с така противоречиво възприетия въпрос за значението и съществеността на установени и констатирани от ВКС нарушения по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, съдът всъщност е отказал да зачете правните последици на установени и констатирани от самия него нарушения на съдопроизводствените правила, което води до нарушение на правото на участие и защита на ищеца в процеса (чл. 293, ал. 2 от ГПК). Необходимо е било да бъде извършено разпределение на доказателствената тежест и едва тогава съдът е имал право да направи извод как това се отразява на крайния резултат. Правото на участие е част от правото на справедлив съдебен процес по смисъла на чл. 6 от Конвенцията за правата на човека, в какъвто смисъл е практиката на ЕСПЧ (решение по делото Stran Greek Rafineries and Stratis Andreadis v. Гърция). С. Х. Х. оспорва подадената молба за отмяна като недопустима и неоснователна. Поддържа, че в развилите се съдебни производства и пред трите съдебни инстанции молителят не е бил лишен от право да участва и не е ограничено правото му на защита. Прави се недопустимо разширително тълкуване в смисъл, че като не е била разпределена доказателствената тежест, било налице лишаване на молителя от право да участва в процеса. В действителност молителят цели атакуване, обсъжда и указва на пороци на решението на Върховния касационен съд, а не това на Окръжен съд – Бургас. По подадената молба настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, намира следното: Отмяната е извънредно средство за защита срещу влязло в сила съдебно решение, което е неправилно поради обстоятелства (основания), посочени в чл. 303 от ГПК. В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 от ГПК страната трябва да не е могла да вземе участие лично във воденето на делото, тъй като поради нарушение на съдопроизводствените правила е била лишена от възможността: да бъде изслушана от съда преди да бъде постановен акт от значение за нейните права и интереси; да посочи фактите, на които основава исканията си; да представи доказателствата си; да се запознае с исканията и доводите на насрещната страна; с предмета на делото; неговото движение или да изрази становище по тях. При такива обстоятелства, свързани със състезателното начало по чл. 8 от ГПК, законът предполага, че делото е останало непопълнено с отнасящи се до него факти и доказателства и постановеното решение е неправилно. В случая липсват изложени такива обстоятелства. От „ОКгруп29“ ЕООД се изразява несъгласие с изводите в решение № 203 от 05.12.2024г. по т.д. № 464/2024г. на Върховния касационен съд, че за допускането му в наетия имот след октомври 2017г. е било необходимо явяване в имота, като място на изпълнение на задължението на наемодателя (чл. 68, б.“б“ от ЗЗД), което обстоятелство е останало недоказано. Касае се за оплаквания срещу правилността (обосноваността) на решението на касационната инстанция относно водените искове по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, но това е извън обхвата на производството за отмяна на влязло в сила решение. Както се посочи, първото основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК е налице, когато страната е била лишена от възможност да участва в разглеждане на делото поради нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството (чл. 8 от ГПК). С оглед изложеното молбата на „ОКгруп29“ ЕООД по делото следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като не отговаря на изискването за редовност. Редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна. За нея Върховният касационен съд следи служебно, но в случая редовността на молбата е оспорена и от насрещната страна. Не е необходимо даването на възможност молителят допълнително да изложи конкретни и надлежни твърдения, обосноваващи отмяната на влязлото в сила решение на Окръжен съд – Бургас (т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС). Страната би потвърдила вече изложените обстоятелства. Сам молителят сочи, че съгласно съдебната практика нарушаване на правото на участие в делото е налице, когато страната не е надлежно призована за съдебно заседание, не са й връчвани книжа и т.н., но счита, че отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК следва да се приеме приложимо и относно процедирането от страна на Върховния касационен съд в производството по обжалване на решение № 90 от 24.10.2023г. по в.т.д. № 172/2023г. на Апелативен съд – Бургас, с което е било потвърдено решение № 67 от 08.03.2023г. по т.д. № 39/2022г. на Окръжен съд – Бургас, чиято отмяна се иска. Тези изводи относно приложното поле на чл. 303 от ГПК не се споделят от настоящият съдебен състав по изложените вече съображения. Воден от горното съдът