Решение № 981 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10178/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Велико Търново против решение 2601/4.8.2025 г. постановено по адм.д. № 136/2025 г. по описа на Административен съд Велико Търново. С решението е отменена издадената от касатора заповед № РД 22-84/16.01.2025г., с която е наредено спиране на незаконните части от строеж „Къща за гости“ в ПИ с идентификатор 10447.508.543 по КККР на Велико Търново /УПИ Х-781 от кв.278 по плана на града/ и е забранен достъпа до същите части на основание чл. 224а, ал. 5 и ал. 6, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Касаторът твърди, че решението е „неправилно и необосновано“. Развива подробни съображения, че е налице незаконен строеж, чието изпълнение законосъобразно е спряно. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването. Моли присъждане на разноски, сторени в производството. Ответникът – П. Ц. Г., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Развива съображения че превишенията на кота корниз, кота било 1 и кота било 2 от една страна са незначителни и изготвената документация ще бъде представена в производството по въвеждане в експлоатация на строежа, а от друга тези отклонения се дължали на извършените укрепителни работи, предизвикани от форсмажорни обстоятелства. Моли оставяне в сила на оспореното решение. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за частично основателна по следните съображения. За да отмени посочената по-горе заповед, административният съд е приел, че установените отклонения не са съществени, че те се дължат на „строителен ексцес“, че нуждата от спешност да бъде укрепена улица „[улица]“ и сградата в съседния имот, са продиктували необходимостта от бързо изграждане на строежа, като превишенията на коти корниз и било 1 и било 2 се дължат на форсмажорните обстоятелства а не на умишлено поведение на собственика, целящо постигането на тези отклонения. Така постановеното решение е частично неправилно. По делото е установено, че ответникът П. Г. е собственик на ПИ с идентификатор 10447.508.543 по КККР на Велико Търново, за който е отреден УПИ Х-781 от кв.278 по плана на града, с административен адрес ул. „[улица]. По подадено от собственика заявление е одобрен инвестиционен проект и е издадено разрешение за строеж № 227/09.08.2023г. за строеж V категория: „Къща за гости“ в посочения УПИ. В имота е била разположена единична архитектурно-строителна недвижима ценност, /впоследствие премахната/, която е част от групова недвижима културна ценност Архитектурно-строителна зона „Варуша“. Поради това подробният устройствен план за имота е съгласуван с НИПК, който е поставил изискване за понижаване на кота било в източната част на надстройката до 216,67м. Инвестиционният проект също е съгласуван от НИПК. Поради свличане на земна маса, засягащо намиращата се от север на УПИ Х-781 улица „[улица]“, от служители по контрол в строителството при община Велико Търново е извършена проверка през ноември 2023 г. Установен изпълнен изкоп, съгласно одобрения инвестиционен проект за строеж: „Къща за гости“, на ниво -5,55 м, установено е също свличане на земна маса в обхвата на улицата, както и че към момента на проверката се извършват укрепителни дейности. Дадени са съответните указания. През октомври 2024 г., поради постъпил сигнал, служители по контрол на строителството при община Велико Търново отново извършили проверка на строеж: „Къща за гости“, разположен описания по-горе имот, като са съставили Констативен акт № ВТ-3569-487/08.10.2024 г. Установено при проверката е, че е осъществен строеж с изпълнена стоманобетонова конструкция и тухлени зидарии по фасадите на всички нива, изпълнен е и покривът и частично е монтирана дограма. Констатирани са отклонения от предвидените в одобрените инвестиционни проекти коти на покрива: при проектна кота корниз 215,90м, същият е изпълнен на кота 216,45 м; при проектна кота било „ниво 1“ 217,37м, е изпълнено било „ниво 1“ на кота 217,80м; при проектна кота било „ниво 2“ 216,67м, същото е изпълнено на кота 217,40м. Констатирани са и други отклонения от одобрения инвестиционен проект – на ниво 205,35 м, по проект е предвиден сутеренен етаж с избени помещения, на южната фасада са изградени три отвора за прозорци и един за врата, както и, че на северната фасада по проект на ниво 210,75 м е предвидена входна врата, която липсва на място и стената е с изпълнена тухлена зидария. Административният орган е приел, че извършеният строеж е със съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ - нарушение на предвижданията на действащия подробен устройствен план и нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или в територии с режим на превантивна устройствена защита. Във връзка с тези установявания е спрял незаконните части от строеж „Къща за гости“ разположен в УПИ Х-781 и е забранил достъпа до същите, които части се явяват отклонения от одобрения инвестиционен проект, както следва: 1.покривът – покривна конструкция, покривно покритие, заедно с надвишаващите проектните коти по фасадните части от най-горното ниво на строежа стоманобетонова конструкция и тухлена зидария – до одобрената в инвестиционния проект височина, съответстваща на показателите в подробния устройствен план; 2.непредвидените в одобрения инвестиционен проект балкони, отвори за врати и прозорци по отношение на отклоненията по т. 1 Решението е неправилно. Касационната инстанция не споделя заключението на Административен съд Велико Търново, че тези отклонения се дължат на форсмажорни обстоятелства. Форсмажорните обстоятелства са извънредни, непредвидими и непреодолими събития, които най-общо правят невъзможно изпълнението по начина по който то е предвидено преди настъпването им или правят изпълнението въобще невъзможно. За да бъде възприето дадено обстоятелство като форсмажорно, същото следва да не може да бъде предвидено и да не е възможно да бъде предотвратено. В случая срутването на земна маса от страната на улица „[улица]“ съвсем не е такова обстоятелство. При направа на изкоп с дълбочина повече от шест метра /по одобрения проект/ е съвсем нормално да се очаква неговото срутване, което би могло да бъде преодоляно с укрепването му. Като не е укрепил изкопа, извършителят на строежа е компрометирал целостта на улицата и с действията си е предизвикал срутването на земна маса. След укрепването на изкопа, което не е спорно че е извършено, е съществувала техническа възможност да бъде достигната проектната кота фундамент, от която да започне изграждането на сградата съобразно одобрените инвестиционни проекти. Описаните в административния акт превишения на кота корниз, и кота било № 1 и било № 2 са безспорно установени с Констативен акт № ВТ-3569-487/08.10.2024г. Същият като официален свидетелстващ документ има обвързваща материална доказателствена сила за удостоверените в него факти и обстоятелства, която доказателствена сила не е оборена от ответника в настоящото производство /жалбоподател в първата инстанция/. Правилно описаните превишения на посочените коти са възприети от административния орган като съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1 и т. 2 с оглед предвижданията на действащия подробния устройствен план и изискванията за строителство в територия с особена териториалноустройствена защита, в каквато безспорно е разположен процесния строеж - територия с културно-историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност АИР „Варуша”, Велико Търново. Отклонения от вида на описаните, се недопустими съгласно чл. 154, ал. 4 ЗУТ и налагат спиране на строежа в тези му части и забрана на достъпа до тях. По тези съображения решението на Административен съд Велико Търново следва да бъде отменено в частта, с която е отменена оспорената пред него заповед, в частта на т. 1 от последната, с която е спрян строежа и е забранен достъпа до покрива – покривна конструкция, покривно покритие, заедно с надвишаващите проектните коти по фасадните части от най-горното ниво на строежа стоманобетонова конструкция и тухлена зидария – до одобрената в инвестиционния проект височина, съответстваща на показателите в подробния устройствен план, като оспорването в тази му част следва да бъде отхвърлено. по отношение на отклоненията по т. 2 Решението е правилно като краен резултат. Констатираните непредвидени в одобрения инвестиционен проект балкони, отвори за врати и прозорци несъмнено са отклонения от одобрения проект. Същите обаче не попадат в нито една от категориите отклонения по чл. 154, ал. 2, т. 1-8 ЗУТ, следователно същите са несъществени съгласно ал. 3 на същия законов текст. Законодателят е предвидил възможност за преодоляване на несъществените отклонения чрез изготвяне на екзекутивна документация и изпълнение на процедурата по чл. 175 ЗУТ. Несъществените отклонения от одобрения инвестиционен проект не са основание за спиране и забрана на достъпа до строежа или до части от същия. Следователно като е отменил заповедта, в тази й част, Административен съд Велико Търново е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила в тази му част. С оглед този краен резултат по делото – частична отмяна на административния акт и частично отхвърляне на оспорването, разноски не следва да се присъждат в полза на никоя страните, което налага отмяна на оспореното решение в частта му, с която са присъдени такива в полза на П. Г.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,