Определение № 151 от 09.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11380/2024 г.
ВАСШесто отделение09.01.2025 г.докладчик Весела Николова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Определение № 20477 от 18.10.2024 г. по административно дело № 10257/2024 г. на Административен съд София- град, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на Д. Й. Н. срещу Протокол № РД-16-461/28.08.2024г. на министъра на здравеопазването, управляващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „СБАЛОЗ – София област“ ЕООД, както и искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Протокола, и производството по делото е прекратено. ВРЪЩА делото на същия съд и съдебен състав за произнасяне по особеното искане в жалбата за спиране на изпълнението на Протокол № РД-16-461/28.08.2024г. на министъра на здравеопазването и продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно дадените в настоящото определение указания. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА секретар: Членове: /п/ БОЙКА ТАБАКОВА /п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 160, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Д. Й. Н. чрез адв. А. Максимова срещу Определение № 20477 от 18.10.2024 г. по административно дело № 10257/2024 г. на Административен съд София- град, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата й срещу Протокол № РД-16-461/28.08.2024г. на министъра на здравеопазването, управляващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „СБАЛОЗ – София област“ ЕООД, с който последният е освободил Н. като управител на лечебното заведение и е определил за управител на същото Я. В. К., както и искането за спиране на изпълнението на Протокола, и производството по делото е прекратено. В частната жалба са изложени съображения за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които не са били обсъдени от административния съд. Не се споделят изводите на съда за недопустимост на жалбата. Иска се отмяна на определението. Ответникът – министърът на здравеопазването не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7–дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен и срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Административен съд София-град е оставил без разглеждане жалбата на Д. Й. Н. срещу Протокол № РД-16-461/28.08.2024г. на министъра на здравеопазването, управляващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „СБАЛОЗ – София област“ ЕООД, с който последният е освободил Н. като управител на лечебното заведение и е определил за управител на същото Я. В. К.. Съдът е изложил мотиви, че правомощията на министъра на здравеопазването по повод избора на управител на лечебното заведение нямат административен характер, а оспореният протокол не е индивидуален административен акт, който да подлежи на оспорване по реда на АПК, тъй като не е издаден от административен орган при и по повод упражняване на административни правомощия или административна дейност. Приел е, че макар и да е държавно лечебно заведение със 100% собственост на държавата в капитала му, респективно публично предприятие по смисъла на чл.2 ал.1 т.1 от Закона за публичните предприятия /ЗПП/ и членовете на органите на управление на което се избират и назначават след провеждане на конкурс по реда на чл.21 ал.1 от ЗПП, се касае за търговско дружество и правомощията на министъра на здравеопазването нямат административен характер, а гражданскоправен, споровете досежно които също следва да се разрешават по гражданскоправен ред, а не по реда на съдебния контрол по АПК. По горните съображения АССГ е обосновал извод, че оспорването е недопустимо. В разглежданото определение първоинстанционният съд е приел също, че след като атакуваният от жалбоподателя акт - Протокол № РД-16-461/28.08.2024г. на министъра на здравеопазването не е административен акт, то и искането за спиране на изпълнението на Протокола е недопустимо, и е прекратил производството по делото. Настоящият касационен съдебен състав намира определението на АССГ за валидно и допустимо, но неправилно. Процедурата по провеждане на конкурса е административна. Съгласно разпоредба на чл.21 ал.1 от Закона за публичните предприятия, условията и редът за провеждане на конкурс за избор на членовете на управление се уреждат в правилника за прилагане на този закон. Отношенията по провеждане на конкурса имат публичноправен характер в защита на обществен интерес, провеждат се от орган с публични функции по закон, при публично обявени правила, с определена общественозначима цел. С откриване на конкурсната процедура между органа, упражняващ правата на държавата по смисъла на пар. 1, т.7 от ЗПП и участниците в конкурса възниква административно правоотношение. Последното се характеризира с това, че от едната страна на правоотношението, като негов субект, винаги стои публичен орган, а от другата страна е гражданин или организация. Двете страни на административното правоотношение не са равнопоставени, поради това не са налице гражданскоправни отношения, тъй като органът упражняващ правата на държавата осъществява правомощия във връзка с процедурата по Закона за публичните предприятия, по законова представителна власт от собственика на капитала - Държавата. По отношение на конкурсната процедура органът, упражняващ правата на държавата осъществява властнически правомощия, тъй като извършва действия, свързани от позиция на вертикална зависимост спрямо кандидатите за участие в органа на управление на публично предприятие, които действия несъмнено могат да засегнат техния интерес. Поради това, възникването на спорове между страните на административното правоотношение досежно съдържанието и действието, права и задължения и/или засягане на законни интереси, следва да се решават по съдебен ред от административния съд. Предвид горното, при наличие на административно правоотношение, безспорно на обжалване по реда на АПК подлежи крайният акт, с който завършва тази административна процедура за избор на управител на лечебното заведение – търговско дружество със 100% държавно участие в капитала. Въз основа на изложеното, прекратителното определение на Административен съд София - град следва да бъде отменено като неправилно, а делото да се върне на същия съд и съдебен състав за произнасяне по особеното искане, респективно за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на Д. Й. Н. срещу Протокол № РД-16-461/28.08.2024г. на министъра на здравеопазването, с който е освободил Н. като управител на лечебното заведение и е определил за управител на същото Я. В. К.. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение второ във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение
Цитирани разпоредби
10- чл. 160, ал. 1
- чл. 218 АПК
- чл. 229, ал. 1 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 21, ал. 1 ЗПП
- чл. 2, ал. 1, т. 1
- чл. 21, ал. 1
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229