Определение № 287 от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 279/2009 г.

Производството е по реда на чл. 70 ГПК / отм./ вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК. На 10.04.2007 г. от Р. Д. Б., починала в хода на касационното производство по чл. 288 ГПК, е постъпила частна касационна жалба срещу определение от 09.11.2006 г. по гр. д. № 3753/05 г. на СГС, с което на основание чл. 65 ГПК /отм./ е осъдена за заплати 100 лв. допълнителна държавна такса. Ответникът по касация Б. Й. Г. не взема становище по жалбата. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. С решение от 17.11.2005 г. по гр. д. № 182/05 г. Софийски районен съд е уважил иска по чл. 75 ЗС на Р. Б. срещу Б. Г. С решение от 16.01.2008 г. по гр. д. № 3753/05 г. СГС е оставил в сила първоинстанционното решение. С определение № 91 от 22.12.2008 г. по гр. д. № 3741/08 г. ВКС І ГО не е допуснал до касационно обжалване жалбата на Б. Г. Видно е от данните по делото, че в хода на въззивното производство съдът е уважил доказателствено искане на ищцата и е допуснал до разпит свидетел при довеждане в съдебно заседание. На 09.11.2006 г. ищцата не е довела допуснатия и до разпит свидетел, за което съдът и наложил глоба от 100 лв, но с определение от 29.11.2006 г. е отменил наложената глоба. В съдебно заседание на 02.04.2007 г. ищцата е изменила искането си, като е поискала от съда свидетелят да бъде призован. Съдът е наложил санкция от 100 лв. тъй като ищцата не е направила своевременно искането си, с което става причина за отлагане на делото. Определението е законосъобразно. Налице са основанията на чл. 65 ГПК /отм./ ищцата да бъде осъдена да заплати допълнителна държавна такса. Според чл. 201 ГПК /отм./, след като приеме жалбата, първоинстанционният съд изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в 7-дневен срок от получаването и може да направи писмени възражения и да посочи доказателства за тях. В посочения срок ищцата не е направила доказателствени искания, а искането си за разпит на свидетел при довеждане заявила едва в съдебно заседание, като в последствие променила и начина на призоваване. С тези си действия ищцата станала причина за отлагане на делото, тъй като е посочила доказателства които е могла да заяви своевременно. Доводите които се поддържат в частната жалба са неоснователни. Освобождаването на ищцата от заплащане на първоначална държавна такса не е основание за отмяна на определението за заплащане на допълнителна държавна такса по чл. 65 ГПК. Тя е санкция която има за цел да стимулира страните да не злоупотребяват с процесуални права, затова се дължи и от лицата които са освободени от заплащане на първоначална държавна такса. Водим от горното, съдът