Определение № 2948 от 27.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 669/2026 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на ответника по касационната жалба ДП „Фонд затворно дело“, чрез адв. В. А. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, за изменение на определение № 1441/26.05.2026 г. в частта му за разноските. Молителят поддържа, че към отговора на исковата молба, адресиран до съда чрез ССЕВ, е представил електронен документ, съдържащ доказателство за заплащане на уговореното в договора за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 16176,74 евро с ДДС, като при окомплектоване на делото въззивният съд е пропуснал да го приложи като официално заверен препис от електронния образ. Ответникът по молбата не е подал в законоустановения срок писмен отговор. Молбата е допустима, тъй като е подадена в преклузивния 1-месечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като разгледана по същество, се явява основателна. За да остави без уважение процесуалното искане на ответника по касационната жалба за присъждане на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на твърдените съдебни разноски, касационният съд е приел, че по делото не са представени доказателства за заплащане на уговореното между ДП „Фонд затворно дело“ и АД „А., Х. и партньори“ адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред ВКС – в размер на сумата от 16176,74 евро. Този фактически извод обаче се явява необоснован, тъй като при изготвяне на заверен препис от електронния образ на електронните документи, представени с отговора на касационната жалба (подадена чрез ССЕВ), администриращият съд е пропуснал да приложи към делото препис от платежното нареждане. От него се установява, че на 20.01.2026 г. ДП „Фонд затворно дело“ е наредило на банката да завери банковата сметка на АД „А., Х. и партньори“ със сумата от 16175,74 евро, с посочено основание „фактура[ЕИК]/19.01.2026 г.“ (с този първичен счетоводен документ се доказва осъществяването на процесната облагаема доставка/услуга - процесуално представителство по настоящото дело по договор за правна защита и съдействие от 16.01.2026 г., на стойност от 16175,74 евро с ДДС). Тези електронни документи се съдържат в електронното дело, образувано пред въззивния съд. Следователно, ответникът по касационната жалба своевременно и надлежно е установил както уговарянето, така и заплащането на процесното адвокатско възнаграждение, поради което определението, с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, трябва да се допълни, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ДП „Фонд затворно дело“ трябва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на сумата от 16175,74 евро с ДДС - адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред ВКС. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд на основание чл. 248, ал. 1 ГПК