Определение № 160 от 19.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2986/2018 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК. Образувано е по подадена от П. А. А. молба за спиране изпълнението на въззивно решение № 136 от 20. 04. 2018 г. по в. гр. д. № 63/2018 г. на Хасковския окръжен съд, с което молителката е осъдена, на основание чл. 108 ЗС, да предаде на Г. И. И. владението върху поземлен имот с идентификатор 21052.1003.553, ведно с построените в него жилищна сграда с идентификатор 21052.1003.553.1. и гараж с идентификатор 21052.1003.553.2 по КККР на [населено място], находящи се в [населено място],[жк], [улица], както и върху незастроен поземлен имот с идентификатор 21052.1003.595 по КККР на [населено място], находящ се в [населено място],[жк], [улица]. Не са налице предпоставките на чл. 282, ал. 2 ГПК за уважаване на молбата. Молбата за спиране изпълнението на въззивното решение не съдържа твърдение за внесено парично обезпечение, нито към същата е бил приложен документ за това. С разпореждане от 2. 08. 2018 г. на молителката е била предоставена възможност в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесено по специалната сметка на ВКС парично обезпечение в указан от съда размер, като същата е предупредена, че при неизпълнение в срок на дадените указания молбата за спиране ще бъде оставена без уважение. Препис от разпореждането е връчен на молителката на 13. 08. 2018 г., но същата не е представила доказателства за внесено парично обезпечение. Непредставянето на надлежно обезпечение налага молбата по чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение