Определение № 9335 от 30.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8578/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Б. Г. Г. от [населено място], общ. Дупница срещу определение № 18730 от 15.05.2026 год. постановено по адм. д. № 1653/2026 год. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлено искането и за предоставяне на безплатна правна помощ. Прави искане определението да бъде отменено и да се допусне правна помощ като бъде задължено Националното бюро за правна помощ (НБПП) да определи служебен защитник (различен от адв. Тинчев). Ответниците по частната жалба - ръководителят на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) при Териториалното поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) София град и ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ София град не изразяват становище по нея. Върховният административен съд (ВАС), състав на шесто отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С определение № 5552/11.02.2026 год. постановено по адм. дело 1653/2026 год. е оставена без разглеждане жалбата на Б. Г. срещу Разпореждане № 214-00-10437-13/18.06.2025 год. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ София град (поправено с Определение № 9840/12.03.2026 год.) и Разпореждане № ВР-2-21-01489746/05.01.2024 год. на ръководителя по разходите на ДОО при същото ТП на НОИ, прекратено е производството по делото и същото е изпратено по подведомственост на директора на Териториално поделение на НОИ София-град. В срока за обжалване е постъпила молба вх. № 2564/11.03.2026 год. от Б. Г. с искане за предоставяне на правна помощ във връзка с обжалването на определение № 5552/11.02.2026 год. по делото пред АССГ, като в молбата не е посочено изрично, че се оспорва прекратителното определение. С процесното определение първоинстанционният съд е отхвърлил искането на Б. Г. за предоставяне на правна помощ за приподписване на жалбата като безпредметно, тъй като е приел, че настоящето административно дело касае спор относно размера на отпуснатото на жалбоподателката парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, както и че същото се разглежда по реда на чл. 229 и сл. АПК и за него по закон не се предвижда задължителна адвокатска защита. Приел е също, че по аргумент на чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от Закона за правната помощ (ЗПП) интересите на правосъдието не налагат Б. Г. да бъде защитавана от адвокат, още повече, че частната жалба пред ВАС се разглежда в закрито заседание, без призоваване и явяване на страните. Изложени са изводи, че основният спор не се отличава с фактическа и правна сложност и евентуално предоставената правна помощ не би била съизмерима с ползата, която тя би донесла на кандидатстващия за такава (арг. чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗПП). Определението е правилно. Съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗПП системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Правна помощ се предоставя в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита (чл. 23, ал. 1 от ЗПП) или по преценка на съда в случаите, когато страната по делото не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 24, т. 1 от ЗПП безплатна правна помощ, в това число и за процесуално представителство, не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. В конкретния казус не е налице нито хипотезата на задължителна адвокатска защита, нито предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда на основание чл. 23, ал. 2 от ЗПП. Характерът на образуваното пред Административен съд София-град производство не налага задължителна адвокатската защита и интересите на правосъдието не налагат участието на процесуален представител с юридическо образование. В тази връзка е правилен и обоснован изводът на административния съд, че съобразно предмета на спора не е налице необходимост защитата на жалбоподателката да се осъществява от лице с юридическо образование. Наред с това, не се доказват обстоятелства, даващи основание на съда да приеме, че жалбоподателката не би могла да осъществи адекватно сама защитата, които с оглед предмета и естеството си да мотивират извод за съразмерност и пропорционалност на предоставянето на безплатна правна помощ спрямо ползата, която тя би донесла на лицето. В съдебното производство, предвид служебното начало, съдът е извършил проверка на обжалвания акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а и делото не се отличава с правна или фактическа сложност, която да обуславя необходимост от назначаване на служебен адвокат. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на ВАС приема, че определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение