Определение № 11444 от 24.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9551/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. П. В. срещу Определение № 16175 от 05.09.2024 г. постановено по адм. дело № 8580/2024 г. по описа на Административен съд София- град /АССГ/, с което е оставена без уважение молбата и за освобождаване от такси и разноски в производството по адм. дело № 8580/2024 г. Определението се обжалва с доводи за нищожност, като се твърди, че същото не е постановено от съда, на който делото е разпределено за разглеждане. Определението се обжалва и като постановено при липса на мотиви, с доводи, че същото съдържа предположения, с позоваване на приетото от съда, че след като е регистрирана като безработна в Бюрото по труда, задължително получава обезщетение за безработица от НОИ. Иска се отмяна на определението. Представят се подадената молба с искане за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски и приложенията към молбата, подадени до първоинстанционния съд. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. За да постанови определението съдът въз основа на представената по делото декларация за имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние и трудова заетост е приел, че не са налице предпоставките за освобождаване от държавна такса и разноски за производството. Изложил е доводи, че въпреки, че молителката С. П. В. е декларирала, че не получава доходи, и е представила доказателства за регистрация в дирекция „Бюро по труда“ –София-Сердика, тя следва да получава обезщетение, а и като лице в работоспособна възраст и без данни за заболяване, пречещо й да работи, тя може да започне работа по трудово или служебно правоотношение. Първоинстанционният съд е посочил, че молителката притежава и земеделска земя, като с оглед на всички посочени обстоятелства е извел извод, че тя е в състояние да поеме разноските по делото в размер на 10 лв. държавна такса. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Оспореният съдебен акт не е нищожен. Обжалваното определение е постановено от компетентния за това съд, функциониращ в надлежен състав, определен на принципа на случайно разпределение и в пределите на правораздавателната власт на съда. Постановено е в писмена форма и е подписано от постановилия го съдия. Волята на съда е ясна и разбираема. Определението се основава на приложимото право. Съгласно чл. 82, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване от заплащането на такси и разноски съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. Освобождаването от държавна такса не е абсолютно право, а се извършва по преценка на съда. Съобразно посочените в закона критерии съдът може да прецени, че определено лице няма достатъчно средства, за да понесе разходите по съдебното производство. В случая, състав на Административен съд София - град неправилно е приел, че преценени в съвкупност всички тези обстоятелства не навеждат на извод, че жалбоподателката следва да бъде освободена от заплащането на държавна такса и разноски. От съдържанието на представената и подписана от нея декларация за материално и гражданско състояние се установява, че тя не получава месечен доход, не упражнява дейност като едноличен търговец, не извършва селскостопанска дейност, от която да получава доход. Жалбоподателката е декларирала че притежава жилище в [населено място], общ.Бяла Слатина, както и 4000 кв.м. земеделска земя. Декларирала е, че няма парични влогове, МПС, дялове и акции в търговски дружества. Представила е служебна бележка, издадена на 14.05.2024г., че е регистрирана като търсещо работа лице в дирекция „Бюро по труда“ София, както и регистрационна карта и служебна книжка, последната, установяваща прекратено служебно правоотношение на 15.05.2023г. Предвид изложеното съдът намира, че представените от жалбоподателката доказателства дават основание да се приеме, че тя няма достатъчно средства да заплати такси и разноски в производството. Безспорно е установено, че тя е декларирала липса на доходи и не притежава финансови средства за заплащането на такси и разноски. Наличието на притежаван жилищен имот в село в община Бяла Слатина и земеделска земя от 4000 кв.м. не може да обоснове извод за наличие на финансови средства за заплащането на такси и разноски, тъй като се касае за имущество, което не е бързо ликвидно и не обезпечава получаването на финансови средства. При тези доказателства, дори и държавната такса в производството в размер на 10 лв. може да се определи като финансов разход, който жалбоподателката не е в състояние да поеме, както и заплащането на разноските в производството, размера на които е неопределим към момента. По изложените съображения, определението на първоинстанционния съд като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което С. П. В. бъде освободена от заплащането на такси и разноски по адм. дело № 8580/2024 г. по описа на Административен съд София- град. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,