Решение № 12629 от 1.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2326/2013 г.

Решение № 12629 от 1.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2326/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Юлияна Рангелова -пълномощник на "Мараш" ООД - гр. Кърджали срещу решение № 2599/23.11.2012 г., постановено по адм. дело № 728/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 241003666/17.12.2010 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 180/23.02.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за начислен допълнително ДДС в размер на 2 495,08 лв., отказан данъчен кредит в размер на 140,24 лв. и лихви в размер на 710,53 лв., както и за допълнително начислен корпоративен данък за 2007 г. в размер на 49,88 лв. и за 2008 г. - 70,31 лв. и лихви в размер на 46,23 лв. Макар в касационната жалба да се сочи само едно от отменителните основания, посочени по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение при прилагането на материалния закон, от изложението й може да се направи извод, че се поддържа оплакване и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилна преценка от съда на доказателствата. Основно оплакванията на касатора се свеждат до това, че съдът не е възприел възражението му, че не е следвало ревизията да се извърши по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, тъй като не са били налице предпоставките за това - наличие на укрити приходи. Според касатора само от обстоятелството, че доставчиците са осчетоводили фактури, които той не е получил в действителност, не може да доведе до извода, направен и от приходните органи и от съда, че са налице укрити приходи. Касаторът посочва, че не е получавал процесните стоки по осчетоводените от доставчиците фактури, както и че е следвало да се изследват обстоятелствата, дали "Кенар" ЕООД не разчиства по този начин счетоводно натрупани количества собствени стоки, като издава "кухи" фактури на негови контрагенти, с които има търговски взаимоотношения, за да регулира ежемесечно данъчните си резултати. Касаторът изразява и категоричното си становище, че подлежат на фактуриране по ЗДДС само реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 от същия закон, като трябва да се докаже прехвърлянето собствеността на стоката, а това става с индивидуализацията им. При липсата на други първични счетоводни документи, удостоверяващи предаването и получаването на стоките, изписването им от склада, транспортирането им и др., придружаващи издадените фактури, не може да се възприеме становището на съда, че процесните фактури са му издадени и стоките са получени от него. За отказания данъчен кредит касаторът е изложил оплаквания, че получената от него данъчна фактура № 0...981/824.09.2007 г., издадена от "Чинтана" ООД е с данъчна основа 1 102,61 лв. и начислен ДДС - 220,52 лв. и затова правото за данъчен кредит е в размера на начисления данък. Позовава се на издаден АПВ № 1362/29.112007 г., който е обхванал данъчен период м. 07.2007 г. - м. 10.2007 г. По делото са депозирани и писмени бележки. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Мараш" ООД първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно приходните органи са установили, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК ревизията на дружеството да се извърши по особения ред, поради наличие на укрити приходи. И ревизиращите органи и впоследствие и съда са приели, че укритите приходи на "Мараш" ООД са вследствие на неосчетоводени фактури, издадени от негови съконтрахенти - "Кенар" ЕООД, "Салко" ООД и "Интергруп-2002" ООД. Съдът е възприел констатациите на приходните органи, че от извършена насрещна проверка е установено, че доставчиците са осчетоводили издадените от тях на "Мараш" ООД фактури за доставки на стоки и са отчели прихода, реализиран от продажбите. Съдът е кредитирал и представените стокови разписки от третото неучастващо по делото лице - "Кенар" ЕООД за предаването на стоките. Относно възражението на жалбоподателя за липса на подпис за получател на издадените фактури, съдът е счел, че след като една част от фактурите са осчетоводени от получателя, а други не, като във всичките липсва подпис на получателя, това означава, че за тези фактури, които не са осчетоводени са получени от "Мараш" ООД. Направен е извод от съда, че законосъобразно с ревизионния акт е начислен допълнително ДДС в общ размер от 2 495,08 лв. с лихви. За отказания данъчен кредит първоинстанционният съд е възприел констатациите в ревизионния акт, че жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит по фактури, издадени от "Чинтата" ООД и "Спийдстар" ЕООД в по-голям размер от начисления данък. Обжалваното решение е неправилно постановено, а в частта относно корекцията на ползвания данъчен кредит по фактурата, издадена от "Чинтата" ООД решението е неправилно, а ревизионният акт в тази му част е нищожен. Незаконосъобразни са изводите на първоинстанционния съд въз основа констатациите на ревизионния акт, че са налице укрити приходи, вследствие неосчетоводяване на фактури от "Мараш" ООД като получател по доставки на Кенар" ЕООД, "Салко" ООД и "Интергруп-2002" ООД. Установено е в ревизионното производство чрез извършени насрещни проверки, че посочените доставчици са издали фактури за продажба на стоки (хранителни стоки) на "Мараш" ООД. Константна е съдебната практика, че наличието само на фактури е доказателство само за възникнали облигационни правоотношения между страните по доставката, но не и за реалното им осъществяване. Правилно в касационната жалба се поддържа възприетото от съдебната практика, че е налице разлика между понятията доставка по смисъла на ЗДДС и сделка като понятие в облигационното (гражданското право). Доставката по смисъла на чл. 6 ЗДДС означава да се докаже по безспорен начин прехвърляне правото на собственост върху една вещ, докато сделка като понятие в гражданското право е налице, когато страните са изразили насрещни волеизявления, по силата на което са се съгласили тя да се извърши. Освен това за целите на данъчното облагане се приема, че когато се прехвърля правото на собственост върху родово определени вещи, то трябва да се установи тяхното предаване по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, а това се осъществява чрез тяхната индивидуализация. Такива обстоятелства по делото не са установени. Наличието само на издадени фактури и тяхното счетоводно отразяване при доставчиците не е достатъчно, за да се приеме, че са налице укрити приходи у получателя по доставките, след като той не ги е отразил в неговото счетоводство. Наистина съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК констатациите на ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното, което означава, че в тежест на ревизираното лице е да ги опровергае. За да се считат за верни констатациите на ревизионния акт обаче те трябва да бъдат обосновани. В процесния случай ревизията е установила, че има само издадени фактури, както и че няма договори, няма доказателства за прехвърляне правото на собственост. Не е установено от ревизията в счетоводствата на доставчиците отразени ли са транспортни разходи, след като по техни обяснения транспортът на процесните доставки е бил за сметка на доставчиците. Относно плащането на данъчната основа, само е отразено в ревизионния доклад, респ. акт, че плащането е извършено в брой, но доказателства за това не са приложени. Освен това, както е посочено и в решението на решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК от извършените насрещни проверки не е установено получаването на фактурираната стока от "Мараш" ООД. Представените в хода на съдебното производство стокови разписки от третото неучастващо по делото лице - "Кенар" ООД не установяват, че се касае за стоките, които са фактурирани на касатора. След като ревизията твърди положителните факти на доставяне на процесните стоки, фактурирани на "Мараш" ООД, то тя е трябвало да обоснове констатациите си със съответните доказателства, че тези стоки са изведени от складовете на доставчиците, транспортирани са при получателя и съответно собствеността им е била прехвърлена. При неустановяване на тези обстоятелства, а само на предположения от приходните органи, последните не са доказали получаването на стоките от "Мараш" ООД, което е тяхно задължение при извършване на ревизия по особения ред, съответно в тази връзка и задължението на последния да ги осчетоводи, неправилно и първоинстанциония съд се е позовал на тези констатации в ревизонния акт. Както се посочи по-горе само обоснованите констатации се считат за верни до доказване на противното, а в настоящия казус констатациите на ревизионния акт почиват на предположения. Затова и не може да се изисква от касатора да ги опровергава, тъй като при недоказване на положителните факти, че стоките са му доставени, за него не съществува задължението по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Съдът не е отчел тези пропуски на приходните органи, като ги е възприел безкритично и затова е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Предвид изложените по-горе мотиви на отмяна подлежи и решението в частта по ЗКПО за допълнително начислен корпоративен данък за 2007 г. в размер на 49,88 лв. и за 2008 г. - 70,31 лв. и лихви в размер на 46,23 лв., тъй като финансовият резултат на каса тора неправилно е увеличен с данъчната основа по процесните фактури. Предвид гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК ще следва да се постанови друго решение по същество, с което ревизионният акт в частта, в която е начислен допълнително ДДС в размер на 2 495,08 лв., ведно с лихвите, както и за допълнително начислен корпоративен данък за 2007 г. в размер на 49,88 лв. и за 2008 г. - 70,31 лв. и лихви в размер на 46,23 лв. бъде отменен като незаконосъобразен. В частта, в която жалбата на "Мараш" ООД е отхвърлена за отказания данъчен кредит в размер на 44,11 лв. по фактура, издадена от "Чинтата" ООД № 0...981/24.09.2007 г. касаторът правилно се позовава на АПВ № 1362/29.112007 г., който е обхванал данъчен период м. 07.2007 г. - м. 10.2007 г. С оглед константната съдена практика след като с АПВ е възстановен ефективно ДДС за определен данъчен период, не може за същия период с ревизионния акт да се отказва данъчен кредит, освен при действието на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК - след 19.12.2007 г., когато с тази разпоредба законодателят вече не придава такъв стабилитет на АПВ и даде възможност и при наличието на такъв, да се извърши ревизия за периода, който се обхваща от АПВ. Предвид изложеното в тази обжалвана част решението е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго, с което ревизионният акт в тази му част бъде прогласен за нищожен. Относно отказания данъчен кредит по фактура, издадена от "Спийдстар" ЕООД през месец септември 2009 г. е установено от приходните органи и от съда и неопровергано от касатора, че е ползван по-голям данъчен кредит, отколкото е начисления ДДС по фактурата, поради законосъобразно разликата от 96,13 лв. не е призната. В тази част касаторът не е изложил конкретни оплаквания, поради което и настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд правилно е потвърдил констатациите на ревизионния акт в тази му част, след като е установено, че на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС дружеството е ползвал по-голям данъчен кредит от начисления му от доставчика данък. С оглед посоченото в тази обжалвана част решението на съда не страда от пороци и е постановено при спазване изискванията на материалния закон и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Решението следва да бъде отменено и в частта за присъденото в полза на ответната дирекция сума за юрисконсултско възнаграждение за сумата над 100 лв. до пълния размер от 350 лв. Предвид изхода на делото на касатора се дължат разноски в размер на 1 046,36 лв., съразмерно уважената част на касационната му жалба. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,