Определение № 34 от 07.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4901/2025 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ срещу определение на Софийски апелативен съд № 598 от 28.02.2025 г. по гр.д.№ 889/ 2024 г., с което е оставена без уважение подадената от КОНПИ на 30.12.2024 г. молба за изменение на постановеното от същия съд по същото дело решение от 11.11.2024 г., в частта с разноските и с което по молба на жалбоподателя ответник Ц. С. Д. това решение е допълнено, като КОНПИ е осъдена да заплати на Ц. С. Д. сумата от 8 469,02 лева, представляващи разноски за заплатена държавна такса по гр.д.1476/ 2017 г. на Софийски апелативен съд. В частната жалба се твърди от КОНПИ, че с обжалваното определение неправилно е присъдено адвокатско възнаграждение на ответника, тъй като страната не е представила своевременно списък за разноски, нито процесуалният й представител е поискал присъждане на такива в срок. Затова молбата на ответника за изменение на постановеното решение по съществото на спора била недопустима. Нямало и доказателства, че реално такова възнаграждение е платено. Излага и доводи, че ответникът не е имал право на безплатна адвокатска помощ, тъй като не бил материално затруднено лице, а е имал активи, макар възбранени и запорирани по реда на ЗОПДИППД /отм./. Законът обаче позволявал с акт на съда тези активи да бъдат освободени от тежести, но ответникът не се възползвал от тази възможност. Нямало и доказателства за твърденията на ответника, че са били налице предпоставките по чл.38 ал.1 ЗАдв, а доказателствената тежест била за него. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което според практиката на СЕС не можело да бъде в определен от наредба на съсловната организация минимум. По отношение на държавната такса поддържа, че в производствата по ЗОПДИППД /отм./, ЗОПДНПИ /отм./ и ЗОНПИ Комисията не дължи държавна такса, тъй като се касае за дела за публични държавни вземания. Затова моли обжалваното определение да бъде отменено Ответната по частната жалба страна Ц. Д. я оспорва, като поддържа невярност на твърдението на КОНПИ за непредставен списък на разноските по гр.д.№ 889/ 2024 г. на Софийски апелативен съд /САС/. Такъв бил представен от адвокат Б. Ж. и той заявил своевременно претенция за разноските. Представени били и доказателствата, че същите реално са направени. Разноските в размер на 2 000 лв. били присъдени по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв въз основа на разпореждане № 266027/ 28.09.2023 г. по гр.д.№ 2424/ 2012 г. на Софийски градски съд /СГС/, според което ответникът не разполага със средства да заплати държавна такса, а следователно и адвокатско възнаграждение. Разноските в размер на 8 469,02 лв представлявали заплатена държавна такса по гр.д.№ 1476/ 2017 на САС и същите били реално платени. По делото било доказано, че Д. попада сред лицата по чл.38 ЗАдв, а твърденията на КОНПИ, че Д. е можел да поиска разпореждане със запорираното имущество, били неверни. Към момента на водене на настоящото дело имуществото било отнето и все още не било върнато. Присъдените възнаграждения не били прекомерни, а съответствали на фактическата и правна сложност на делото. Разглеждането на делото пред първа инстанция продължило 4 години, разпитани били свидетели, назначавани били експертизи, прилагани били документи от проверки на НАП. Хонорар в размер 6 300 лв. за първоинстанционната фаза на делото бил справедлив с оглед продължителността на делото и обема на събраните доказателства. По отношение определеното адвокатско възнаграждение в размер на 7 000 лв. в производството пред ВКС по гр.д. № 5373/ 2023 г. за отмяна на влязло в сила решение поддържа, че то било с много висок елемент на фактическа и правна сложност. Изисквало се задълбочено запознаване с фактическата обстановка и доказателствата, за да се подготви самата молба за отмяна. Това било важимо и за адвокатския хонорар определен по в.гр.д.№ 889/ 2024 на САС. По отношение на държавната такса поддържа, че ответникът не е освободен от такава, платил я е реално и КОНПИ следва да възстанови тези разноски. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. Основното производство е образувано пред СГС /гр.д.№ 2424/ 2012 г./ по искане на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /чиито правоприемник е КОНПИ/, за отнемане в полза на държавата от Ц. С. Д. на имущество на стойност 466 513,29 лв. С решение № 7347 от 05.10.2016 г. искането било уважено в голямата си част. Ответникът е бил представляван от адвокат Б., който в последното съдебно заседание е представил списък за разноски /6 336,50 лв/. и доказателства за плащането им и е направил искане за присъждането им. Постановеното решение е обжалвано от ответника в осъдителната част, като е поискано разрешение от съда плащането на дължимата държавна такса да се извърши със средства от запорираните му банкови сметки. Такова разрешение не е дадено, а дължимата държавна такса за въззивната жалба в размер 8 469,02 лв е преведена от ответника Д. по сметка на САС. По жалбата е образувано гр.д.№ 1476/ 2017 г. на САС, по което с решение от 24.10.2017 г. първоинстанционният акт е потвърден в обжалваната част. В проведеното открито съдебно заседание по делото адвокат Б. е претендирал разноски и е представил списък за тях – 8 469,02 лв платена държавна такса. Въззивното решение е влязло в сила на 31.07.2020 г., когато подадената срещу него касационна жалба не е допусната до разглеждане с определение по гр.д.№ 1172/ 2018 г. на ВКС, ІІІ г.о. Влязлото в сила въззивно решение обаче е отменено с решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 5373/ 2023 г. на основание чл.303 ал.1 т.7 ГПК - въз основа на установено от ЕСПЧ нарушение на КЗПЧОС при постановяване на въззивното решение. В производството по отмяна с разпореждане на СГС от 28.09.2023 г. ответникът Д. е освободен от задължението да заплати държавна такса в размер над 200 лв до общо дължимата 8 469,02 лв на основание чл.83 ал.2 ГПК – поради невъзможност да заплати разликата. В това производство ответникът е представляван от адвокат Б. Ж., който в проведеното съдебно заседание представил списък за разноски /200 лв държавна такса и възнаграждение за адвокат по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв/ и е поискал присъждането им. След отмяната на влязлото в сила решение пред САС е образувано гр.д.№ 889/ 2024 г., по което с решение от 11.11.2024 г. решението на СГС по гр.д.№ 2424/ 2012 г било отменено и искането на КОНПИ за отнемане на имущество от Ц. Д. било отхвърлено изцяло. В това производство ответникът бил представляван от адвокат Ж., който в проведеното открито съдебно заседание представил списък на разноски и поискал присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. В мотивите към решението си САС посочил, че на основание чл.294 ал.2 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски за пред ВКС по отменителното решение в размер на 200 лева, представляващи държавна такса, а тъй като той бил представляван безплатно в това производство, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв съдът определил ищеца да заплати на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение в размер на 7 000 лв. Ищецът следвало да бъде осъден да заплати на ответника и разноски в първоинстанционното производство в размер на 6 300 лева, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. В производството пред САС и ВКС не били ангажирани доказателства за извършени разноски, поради което такива не следвало да се присъждат. И двете страни са поискали изменение на решението от 11.11.2024 г. в частта за разноските. КОНПИ е направила такова искане в частта, в която е осъдена да заплати на адвокат Б. Ж. адвокатско възнаграждение в размер на 7 000 лева за производството по отмяна и 2 000 лв за въззивното производство, на основание чл.38 ЗАдв, а на Ц. С. Д. - сумата от 6 300 лева, представляващи разноски за пред първоинстанционният съд. Ответникът е поискал да му бъдат присъдени 8 469,02 лв разноски при първото въззивно разглеждане на делото и 15 000 лв за касационно обжалване пред ВКС. С обжалваното в настоящето производство определение молбата на КОНПИ била отхвърлена изцяло, а тази на ответника – частично. Съдът приел, че в производството пред ВКС не били ангажирани доказателства за извършени разноски от ответника, поради което такива не следва да се присъждат. За образуване на производството пред САС по гр.д.№ 1476/ 2017 г. обаче ответникът направил разноски в размер на 8 469,02 лева, които следвало да му бъдат заплатени, но не били присъдени с решението, затова то следвало да бъде допълнено в тази част. Съобразно изхода на спора пред въззивния съд, ищецът следвало да заплати на процесуалния представител на ответника на основание чл.38 ал.2 ЗАдв адвокатско възнаграждение, което съобразно правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия следвало да се определи в размер 2 000 лв. За неоснователни били счетени доводите на ищцовата страна, че ответникът не попадал в кръга лица, имащи право на безплатна правна помощ. Това било така, тъй като към момента на образуване на делото, същият бил с наложени обезпечителни мерки, които не позволявали разпореждане със собственото му имущество. Определението е законосъобразно в обжалваната част. Доводите на КОНПИ, че не дължи държавна такса в производството по КУИППД /отм./, са изцяло ирелевантни, тъй като Комисията не е осъдена да заплати дължими от нея държавни такси. Тя е осъдена да заплати направените от другата страна разноски за платена от нея /от насрещната страна/ държавна такса. Законодателят може да освободи КОНПИ от задължение за плащане на такси, но от задължението да заплати разноските на ответната страна, причинени заради неоснователно отправени до съда искания за отнемане на имущество, той не може /защото би противоречало на правото на ЕС/ и не я е освободил. Поради това в частта, в която КОНПИ е осъдена да заплати на Ц. Д. 8 469,02 лв – платена от него държавна такса за образуване на производството пред САС по гр.д.№ 1476/ 2017 г., обжалваното определение следва да бъде потвърдено. То следва да бъде потвърдено и в частта, в която е отхвърлена молбата на КОНПИ за изменение на решението по гр.д. № 889/ 2024 г., САС, в която Комисията е осъдена да заплати на адвокат Б. Ж. адвокатско възнаграждение в размер на 7 000 лева за производството по отмяна и 2 000 лв за въззивното производство, на основание чл.38 ЗАдв, а на Ц. С. Д. - сумата от 6 300 лева, представляваща разноски пред първоинстанционният съд. За последната сума важи казаното по-горе – това са разноски на ответника, които са дължими от ищеца поради пълното отхвърляне на искането му. Те не са възнаграждения по чл.38 ЗА, а реално направени разходи, които се дължат във всички случаи. Разходите за платено от ответника възнаграждение могат само да бъдат присъдени частично, съгласно чл.78 ал.5 ГПК, но визираните в тази разпоредба предпоставки не са налице. Делото съставлява значителна фактическа и правна сложност, като показателен в това отношение е фактът, че по него е постановено и влязло в сила неправилно съдебно решение, което след намесата на ЕСПЧ е отменено по реда на извънреден способ за контрол и се е достигнало до противоположен резултат. Това само по себе си означава, че делото се отличава с правната си сложност, а предвид стойността и вида на имуществото, чието отнемане е претендирано, то е и със значителна фактическа сложност. За дело с такава сложност възнаграждение от 6 300 лв пред първа инстанция, 2 000 лв за въззивна инстанция и 7 000 лв за извънредна инстанция, не е прекомерно. Неверни са твърденията в частната жалба, че ответната страна не е представила своевременно списък за разноски, нито процесуалният й представител е поискал присъждане на такива в срок. Във всяка от посочените инстанции процесуалният представител на Ц. Д. е искал присъждане на разноски преди края на устните състезания, представял е списък за тях и извършването на разхода от 6 300 лв е реално доказано. Ответникът е имал право на безплатна адвокатска помощ, тъй като е бил материално затруднено лице към момента на производството по отмяна на влязло в сила решене и второто въззивно производство. Това е установено с разпореждане № 266027/ 28.09.2023 г. по гр.д.№ 2424/ 2012 г. на СГС. Невярно е твърдението на КОНПИ, че към момента на развитие на тези производства /по отмяна и второто въззивно/ ответникът е имал активи, макар възбранени и запорирани по реда на ЗОПДИППД /отм./. Към моментите, в който ответникът е представляван пред съда при условията на чл.38 ЗАдв, той не е имал запорирани и възбранени активи, всички негови активи са били отнети в полза на държавата въз основа на влязло в сила съдебно решение. Поради това обжалваното определение е законосъобразно и в частта, в която е отхвърлена молбата на КОНПИ по чл.248 ГПК и следва да бъде потвърдено изцяло в обжалваната част. По изложените съображения Върховният касационен съд