Определение № 89 от 02.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 129/2015 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК и се развива едностранно. Образувано е по частната жалба с вх. № 14889/22.ХІІ.2014 г. на А. Б. М. от София, подадена против определение № 3042 на Софийския апелативен съд, ТК, 7-и с-в, от 11.ХІІ.2014 г., постановено по т. дело № 4723/2014 г., с което – като процесуално недопустима - е била оставена без разглеждане нейната частна жалба (с вх. № 140030/25.ХІ.2014 г.) срещу първоинстанционното разпореждане № 43428/11.ХІ.2014 г. на СГС по гр. дело № 12957/2009 г. С последното на М. е била указано, че следва за производството, образувано по молбата й за отмяна на влязло в сила решение да внесе по с/ка на ВКС държавна такса в размер на сумата от 5 089 лв. (пет хиляди и осемдесет и девет лева) – съгласно чл. 306, ал. 1 във вр. чл. 261, т. 4 ГПК. Оплакванията на частната жалбоподателка М. са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение на САС, поради което тя претендира отменяването му. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата частна жалба на А. Б. М. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Съгласно чл. 306, ал. 3, изр. 1-во ГПК молбата за отмяна на влязло в сила решение се подава чрез първоинстанционния съд. При данните по делото, че Софийският градски съд, точно в качеството му на първостепенен съд, е бил сезиран от М. с молба за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса по молбата й за отмяна /съгл. чл. 18, ал. 1, предл. 2-ро от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, сезирането на САС с частна жалба срещу указанието на първия съд за внасяне на тази такса е било преждевременно – преди произнасянето на същия по съществото на въпросната нейна молба по чл. 83, ал. 2 ГПК. Отделно от това правилно /законосъобразно/ САС е приел, че разпореждане на администриращия молбата за отмяна на влязло в сила решение първоинстанционен съд за отстраняване на констатирани нередовности в същата не подлежи самостоятелно на инстанционен контрол, тъй като правилността му се контролира по повод евентуално връщане на молбата за отмяна - съгласно чл. 306, ал. 2-във вр. чл. 286 ГПК. В заключение, депозираните по настоящето дело последващи молби от частната жалбоподателка (с вх. № 824/23.І.2015 г. и с вх. № 870/24.І.2015 г.) са изцяло неотносими към процесуалноправния предмет на производството пред ВКС и затова по тях не се дължи произнасяне. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение