Решение № 8404 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14128/2011 г.

Решение № 8404 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14128/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.) и чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от "Корина БГ" ЕАД, гр. Габрово, представлявано от изпълнителния директор Християн Тодоров Балканджиев, срещу Решение № 1253 от 20.07.2011 г. по адм. д. № 1861/2010 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 091000500/02.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, офис Кърджали, потвърден и изменен с Решение № 587/05.08.2010 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради постановяването му при непълнота на доказателствата. Претендира се отмяна на решението и отмяна на РА или евентуално връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Христина Стоянова, оспорва жалбата и желае решението да бъде оставено в сила по подробни съображения, изложени в писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Пловдив е РА № 091000500/02.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, офис Кърджали, потвърден и изменен с Решение № 587/05.08.2010 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Варна, с който на "Корина БГ" ЕАД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 104 827.92 лв.; начислен е допълнително данък по ЗДДС в размер на 804 534.29 лв. и лихви в размер на 228 475.20 лв.; определен е корпоративен данък и дължими лихви, както следва: за 2005 г. - лихва в размер на 19.59 лв.; за 2006 г. - главница в размер на 134 923.94 лв. и лихви в размер на 63 233.64 лв.; за 2007 г. - лихви в размер на 325.36 лв.; за 2008 г. - главница в размер на 253 627.80 лв. и лихви от 33 902.33 лв. Основанието за отказ на данъчен кредит е по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.)- поради непредставяне на искани документи от доставчиците с изводи за липса на доказано начисляване на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), поради ненамиране на същите на данъчните им адреси. Основанието за допълнително начисляване на данък по ЗДДС е чл. 79, ал. 3 ЗДДС - установена липса на стоки, материали и продукция, а по ЗКПО (отм.) е чл. 23, ал. 2, т. 10 и 11. За да отхвърли жалбата и да приеме, че РА е законосъобразен, Административен съд - Пловдив е приел, че същият съставлява валиден и законосъобразен административен акт. Обсъдил е подробно и детайлно приобщения доказателствен материал, в това число и заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Деметра 2002" ЕООД съдът е приел, че нито в хода на административното производство, нито в съдебната фаза на спора от жалбоподателя и доставчика са представени доказателства по силата на какви договорености са издадени процесните фактури, изпълнени ли са реално договорените доставки и налице ли е основание за издаване на фактурите. Не е установено и счетоводното начисляване на данъка, а приетата по делото и неоспорена ССчЕ изцяло потвърждава констатациите на приходните органи. Според съда, предвид неспазването на законовото изискване на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), то законосъобразно органите по приходите са направили извода, че са налице обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), което съставлява самостоятелна пречка за възникване право на данъчен кредит. С обжалваното решение административният съд е потвърдил като законосъобразно и извършеното доначисляване на ДДС за д. п. месец 12.2008 г. по реда на чл. 122 ДОПК (допълнително начисленият ДДС на посоченото правно основание възлиза на 804 534.29 лв. върху данъчна основа 4022671.45 лв.). Счел е, че не е опровергана констатацията на органите по приходите, че към 31.12.2008 г. заведените стоки по сметка 3032 "Други стоки" не са налични и правилно е приложена нормата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Правилно според съда е приложен и специалния ред по чл. 122 от ДОПК, тъй като са налице основанията за прилагане на цитираната норма, защото липсват счетоводни документи, липсват доказателства за съхранението на процесните стоки, не са представени данни във връзка с обектите, в които се е осъществявала дейността, или, налице е хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК. С решението е прието за законосъобразно и извършеното преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2006 г., съгласно чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО общо в размер на сумата 403 000 лв., приета от ревизията за неотчетени приходи от извършени продажби на земя през ревизирания отчетен период, както и преобразуването на финансовия резултат по реда на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) за 2006 г. в размер на сумата 565 000 лв., която от своя страна съставлява отчетени от ревизираното лице разходи, въз основа на фактура № 4000000028/01.12.2006 г., издадена от "Легия" АД, като на органите по приходите не е бил представен счетоводен документ, въз основа на който е отчетен разходът. Досежно начислените лихви върху авансови вноски за корпоративния данък за 2005 г. и 2007 г. съответно в размер на 19.59 лв. и 325.36 лв. първостепенният съд е счел, че същите са съобразени със законовите изисквания на чл. 56 ЗКПО (отм.), съответно с чл. 83 от ЗКПО, тъй като дружеството не е внесло в срок дължимите авансови вноски. В реда на изложените мотиви, административният съд е приел, че преобразуваният финансов резултат за 2008 г. е съобразен с изискванията на чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10 ЗКПО, тъй като липсва документална обоснованост на стопанските операции, както и липсват доказателства, че е реално извършена услугата. Позовавайки се на нормата на чл. 10, ал. 1 ЗКПО, съгласно която счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанска операция, решаващият съд е намерил, че счетоводната експертиза е потвърдила констатациите на органите по приходите. Решението е правилно. Не са налице сочените, но немотивирани, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочената непълнота на доказателствата не е касационно основание за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл. 209 от АПК. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че обжалваното решение е основано на съвкупен и задълбочен анализ на доказателствата, включително и на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза, и е в съответствие с материалния закон. Обоснован е изводът на съда за законосъобразност на РА, с който на жалбоподателя са определени данъчните задължения по ЗКПО (отм.) и лихви за данъчните периоди 2005 г. - 2008 г. и по ЗДДС за ревизираните данъчни периоди, като е отказано право на данъчен кредит по фактурите от "Деметра 2002" ЕООД през данъчните периоди месец 06.2006 г., месец 07 и месец 09.2006 г., на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), и данъчната основа за установяване на задължения по ЗДДС за месец 12.2008 г. е определена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Изложените мотиви от първостепенния съд за такова разрешение на спора са правилни и се споделят от настоящия състав. Неоснователно е по същество основното аргументирано възражение на жалбоподателя срещу кредитираната от съда съдебно-счетоводна експертиза. Същата е изготвена обективно и компетентно, въз основа на доказателствата в делото и посещение н експерта на адреса на доставчика "Деметра 2008" ЕООД - Варна, на който не е открит негов офис или представител на дружеството и в с. Донино, Габровско, относно установявана съхранение на стоки в склад на жалбоподателя, където не е установен такъв склад - собствен или нает от ревизираното лице. Експертното заключение отразява пълно и точно фактите, имащи значение при определяне на данъчните задължения, не е оспорено от касатора в първоинстанционното производство, нито е поискано от него допълването му съгласно чл. 201 от ГПК. Същото не опровергава фактическите констатации в РА. Неотносимо към обективността на ССчЕ е твърдението за неколкократно сменяна счетоводната кантора на ревизираното лице през периода на ревизията. Поради непредставяне на експерта на счетоводни документи от задълженото лице, не е направен и съответен извод за редовно водено счетоводство на ДЗЛ. Предвид изложеното, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода от спора и претенцията на ответника за заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, настоящата инстанция счита, че следва да присъди сумата от 29 164.28 лв., съобразно материалния интерес. Воден от горното Върховният административен съд, осмо отделение,