Решение № 1809 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12061/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Екофарм 04“ ЕООД, ЕИК 204284490, седалище и адрес на управление: гр. Разград, [улица], представлявано от управителя Д. В. М., чрез упълномощения адвокат С. Бостанджиева, срещу решение № 898 от 23.10.2025 г., постановено по адм.дело № 159/2025 г. по описа на Административен съд – Разград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 03-РД/2299 от 22.05.2024 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”(ДФЗ), с което на основание чл. 21, т. 1 от Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 114/ 2022 г. е отказано предоставяне на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост (Механизма, МВУ) по Процедура № BG-RRP- 6.004 „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“ и „Екофарм 04“ ЕООД е осъдено да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ направените по делото разноски. В жалбата се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се отмени изцяло оспореният акт и преписката да се върне на административния орган за повторно разглеждане на предложението за изпълнение на инвестиция № BG-RRP-6.004-4309, със задължителни указания, отнасящи се до тълкуването и прилагането на Условията по кандидатстване по процедура BG-RRP-6.004 „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор чрез пълномощника главен юрисконсулт М. Абилов. Изложени са съображения за неоснователността на жалбата и за правилност на постановеното съдебно решение. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно е решен основният спорен по делото въпрос, а именно към коя дата следва да се извърши проверка дали дружеството се намира в затруднено положение, съгласно чл. 1, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 2022/2472 на Комисията от 14 декември 2022 година. В тази връзка поддържа, че след като процедурата за подбор на проекти е с краен срок за кандидатстване 20.12.2023 г., то последната приключила финансова година е 2022 г., съответно съдът правилно е приел, че към 31.12.2022 г. „Екофарм 04“ ЕООД е било предприятие в затруднено положение по смисъла на чл. 2, пар. 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17.06.2014 г. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационна жалба е основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на „Екофарм 04“ ЕООД, ЕИК 204284490, срещу Решение № 03-РД/2299 от 22.05.2024 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с което на основание чл. 21, т. 1 от ПМС № 114/ 2022 г. е отказано да му се предоставят средства от Механизма за възстановяване и устойчивост по Процедура № BG-RRP- 6.004 „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа както фактически, така и правни основания, и е постановен при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът е преценил, че правният спор е относно това към коя дата следва да се извърши проверка дали дружеството - жалбоподател се намира в затруднено положение, съгласно чл. 1, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 2022/2472 на Комисията от 14 декември 2022 година относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз /Регламент (ЕС) № 2022/2472/ - дали към датата на подаване на предложението за изпълнение на инвестицията /ПИИ/, или към края на годината предхождаща подаването на ПИИ. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че в раздел 11.1. от утвърдените Условия за кандидатстване за получаване на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на предложения за изпълнение на инвестиция по Процедура № BG-RRP-6.004 „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“ /УК/ изчерпателно са изброени критериите за допустимост на кандидатите, като в подточка 2, б. „г“ е посочено, че земеделските стопани към датата на подаване на ПИИ трябва да не са предприятия в затруднено положение, съгласно чл. 1, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 2022/2472 на Комисията от 14 декември 2022 година". В т. 3 от Раздел 21.1 е предвидено подаване на декларация при кандидатстване /Приложение № 1/, като според съда изрично с утвърдените УК кандидатът декларира, че не е предприятие в затруднено положение и е запознат, че проверката за съответствие на декларираните обстоятелства с това условие към датата на подаване на ПИИ се извършва на база предоставени по служебен път от Националния статистически институт счетоводни документи на кандидата за 2019, 2020, 2021 г. и 2022 г., за което същият дава своето съгласие с посочената декларация. Съдът е приел, че след като процедурата за подбор на ПИИ е с краен срок за кандидатстване 20.12.2023 г., последната приключила финансова година е 2022 г. Изложил е, че кандидатът е подал своето проектно предложение на 20.12.2023 г., с оглед на което, съобразно УК е налице изрично подчертаване, че оценяването ще се извърши въз основа на предоставени по служебен път счетоводни документи от НСИ за годините предхождащи подаване на ПИИ. Изводите си за материална законосъобразност на оспорения административен акт съдът е основал включително на данните от счетоводния баланс на „Екофарм 04“ ЕООД за финансовата 2022 г. според който се получава отрицателен резултат в размер на минус 59 хиляди лева, който надвишава с половината записания акционерен капитал на дружеството. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Спорът по делото е правен и той обхваща преценката към коя дата следва да се извърши проверката за това, че кандидатът не е „предприятие в затруднено положение“ по смисъла на член 2, т. 59 от Регламент (ЕС) № 2022/2472. Според цитираната разпоредба „предприятие в затруднено положение“ означава предприятие, което отговаря на критериите, определени в член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията. Нормата на член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора /Регламент (ЕС) № 651/2014/ дава легалната дефиниция на понятието „предприятие в затруднено положение“ чрез изброяване на обстоятелства, от които поне едно следва да бъде изпълнено, но не определя датата, към която следва да се преценяват тези обстоятелства. Подобно е положението и в националното законодателство, защото релевантен период не се съдържа нито в приложимото Постановление на МС № 114 от 08.06.2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост, нито в Условията за кандидатстване за получаване на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на предложения за изпълнение на инвестиция по Процедура № BG-RRP-6.004, утвърдени със заповед № РД09-1030 от 27.09.2023 година на министъра на земеделието и храните. В раздел 11.1 подточка 2 б.“г“ от УК е посочено единствено, че финансова помощ по процедурата се предоставя на регистрирани земеделски стопани, които не са предприятия в затруднено положение съгласно чл. 1, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 2022/2472. В случая, в рамките на административното производство жалбоподателят се е позовал на запитване № 138 от 03.11.2023 г. и даденото от управляващия орган /УО/ разяснение, според което съгласно т. 2 от раздел 11. 1 от УК, условията за допустимост на кандидатите следва да са изпълнени към датата на подаване на ПИИ /разяснението е публично достъпно на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните на адрес: https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2023/11/24/vprosi_i_otgovori_24112023.pdf/. Постъпилите въпроси от кандидати по процедура № BG-RRP-6.004 и разясненията по тях стават задължителни съгласно чл. 5, ал. 7 от ПМС № 114/2022 г. Според посочената разпоредба заинтересованите лица могат да искат разяснения по документите по ал. 1 до 21 дни преди изтичането на срока за кандидатстване. Разясненията се утвърждават от ръководителя на структурата за наблюдение и докладване. Разясненията се дават по отношение на условията за кандидатстване, не съдържат становище относно качеството на предложението и са задължителни за всички кандидати. От изложеното следва обоснованият извод, че при постановяване на отказа изпълнителният директор на ДФЗ се е произнесъл в противоречие с влязъл в сила общ административен акт, какъвто се явяват Условията за кандидатстване. В условията за кандидатстване и в даденото разяснение по запитване № 138 не е посочена конкретната 2022 г. като година към която ще се преценява условието предприятието да не е в затруднено положение. Настоящата касационна инстанция намира за неправилни изводите на първостепенния съд, че след като дружеството декларира, че не е предприятие в затруднено положение, то е запознато с обстоятелството, че проверката за съответствие на декларираните обстоятелства с това условие се извършва на база предоставени по служебен път от Националния статистически институт счетоводни документи на кандидата за 2019, 2020, 2021 г. и 2022 г., за което е дал съгласие с декларацията съгласно Приложение № 1. В цитираната декларация изрично е посочено, че това съгласие се дава само ако е приложимо. Видно от доказателствата по делото, процедурата по оценка на предложението и одобряването на оценителния доклад се е развила в първото четиримесечие на 2024 г. /Оценителният доклад е одобрен на 25.04.2024 г., т. е. след приключване на финансовата 2023 г./. Счетоводният баланс за посочената година вече е бил достъпен, следователно административният орган не само е разполагал с възможност, но е бил длъжен да го изиска служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 35 АПК и в съответствие с критериите за допустимост на кандидатите, където изрично е посочено, че условията, за които не е предвиден документ, се проверяват служебно. Съдът приема, че предвид даденото от УО разяснение на запитване № 138 от 03.11.2023 г. и обстоятелството, че към датата на подаване на предложение за изпълнение на инвестиция с № BG-RRP-6.004-4309 /20.12.2023 г./ е била изминала почти цялата 2023 г., то именно към този момент оценителната комисия е следвало да изиска и събере необходими доказателства за извършване на проверка дали дружеството е било в затруднено положение. На свой ред административният орган е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, според която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В случая оспореното решение № 03-РД/2299 е издадено на 22.05.2024 г., поради което преценката дали „Екофарм 04“ ЕООД е предприятие в затруднено положение е следвало да бъде извършена при съобразяване на данните от счетоводен баланс към 30.11.2023 г. Първоинстанционният съд, като е приел, че проверката дали дружеството жалбоподател се намира в затруднено положение, следва да се извърши към приключилата финансова 2022 г., която е годината предхождаща подаването на ПИИ, е постановил неправилно решение. Същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се отмени оспорения акт, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по подадено от „Екофарм 04“ ЕООД предложение за изпълнение на инвестиция с референтен № BG-RRP-6.004-4309. Предвид изхода на спора заявената претенция от касационния жалбоподател за присъждане на сторените от него разноски по настоящото дело съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, следва да бъде уважена, съгласно приложените доказателства да тяхното заплащане, а именно за сумата, представляваща внесена държавна такса в размер на 189,18 евро за образуване на касационно производство и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 818,07 евро. Заявена е изрична претенция за присъждане на разноските направени в първоинстанционното производство, които се дължат, с оглед изхода на настоящия спор. Същите са в размер на 25,56 евро държавна такса и 715,80 евро адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на платения адвокатски хонорар е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,