Решение № 1077 от 02.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7297/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София град срещу решение № 8303/11.03.2025 г. по адм. дело № 12501/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменено негово решение № 2153-21-283/07.11.2024г., както и разпореждане [номер]/79/11.10.2024г. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване, като преписката е изпратена на административния орган за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените от съда указания и ТП на НОИ София град е осъдено да заплати разноски. В касационната жалба са изложени оплаквания за постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се липса на нормативно установените материалноправни предпоставки за придобиване право на пенсия по реда на чл. 69б, ал. 1 КСО от ответника Е. Б. П., както и за неприложимост на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), поради ненавършване на изискуемата за 2024 г. възраст от 54 години и 2 месеца, съгласно чл. 69, ал.2 и ал.9 КСО. Изтъква се, че формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 КСО не е основание за отпускане на пенсия предвид водещия характер на действително заеманата от ответника длъжност и извършваната дейност, непопадаща в обхвата на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.) и на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено. Претендира се присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на търсените разноски за адвокатско възнаграждение на другата страна. Ответникът Е. Б. П. от гр. София чрез пълномощника си по делото адвокат адв. А. Тинчев в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно, поради което иска оставянето му в сила и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Подадена е частна жалба от Е. Б. П. против определение № 16066/12.05.2025г, с което е изменено решение № 8303/11.03.2025 г. по адм. дело № 12501/2024 г. по описа на Административен съд – София град в частта за разноските като ТП на НОИ – София - град е осъдено да й заплати такива в размер на 800лв вместо присъдените с решението 1300лв. Изложени са доводи, че неправилно съдът не е присъдил разноските за адвокатско възнаграждение в пълен размер. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София град е решение № 2153-21-283/07.11.2024г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е оставена без уважение жалбата на Е. Б. П. срещу разпореждане [номер]/79/11.10.2024г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което й е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на основание чл.69, ал.1 и чл. 69б, ал. 1 КСО във връзка с чл. 18, ал. 4 от НПОС. От фактическа страна съдът приема, че със заявление вх. № 2113-21-6871/24.09.2024 г. Е. Б. П. е поискала да ѝ бъде отпусната ЛПОСВ. С разпореждане [номер]/79/11.10.2024г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване е отказано отпускането с мотив, че лицата, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл.69 КСО закони, могат да се пенсионират по реда на чл.69б, ал.1 и ал.2 КСО, когато не им достига единствено изискуемият осигурителен стаж по чл.69 КСО, т.е. трябва да са навършили изискуемата възраст по чл.69 КСО. Прието е, че П. няма право на ЛПОСВ по реда на чл.69, ал.1, КСО, тъй като няма навършени 54 години и 02 месеца за календарната 2024г., както и че няма право на ЛПОС по реда на чл.69б, ал.1 КСО. Е. Б. П. е депозирала жалба срещу разпореждането с доводи, че има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1 КСО, защото има 94 точки и положен стаж от 10 години от първа категория. С решение № 2153-21-283/07.11.2024г. на Директора на ТП на НОИ София град жалбата й отхвърлена като са възприети напълно съображенията на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Първоинстанционният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Посочва, че Е. Б. П. няма необходимата възраст по чл. 69, ал. 9, вр. ал. 1 от КСО. Счита, че тя отговаря на законовото изискване за пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като нейната възраст надхвърля законовото изискване за 2024 г., изпълнява и изискванията за осигурителен стаж - има продължителност от 10 години работа при условията на първа категория труд като военнослужещ към МО и сбор от осигурителен стаж и възраст над 94 точки (при съобразяване с правилото на чл. 104, ал. 4 от КСО, съгласно което осигурителният стаж на лицата по чл. 69 се превръща, като три години действително изслужено време се зачитат за пет години осигурителен стаж от трета категория). Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, която е обосновала оспорения отказ, противоречи на чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО и на основание чл. 5, ал. 1 от АПК следва да се приложат нормите на КСО като нормативен акт от по-висока степен. Според съда цитираната норма от НПОС не е пречка за приложението на чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО при наличие на навършена възраст и осигурителен стаж, поради което така постановеният отказ на пенсионния орган се явява издаден при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Решението е валидно и допустимо, но постановено в несъответствие с приложимите законови разпоредби. Съгласно чл. 69, ал. 1 КСО, военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по ЗОВСРБ, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Разпоредбата на ал. 2 на чл. 69 КСО също регламентира хипотеза за ранно пенсиониране на включените в нея категории лица, включително държавни служители по ЗИНЗС, при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по този закон. Нормата на чл.69, ал.9 КСО предвижда, че от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО. Изискуемата възраст за 2024 г. е 54 години и 2 месеца и за двата пола. От друга страна, чл.69б, ал.1 от КСО дефинира, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при навършване на определена възраст, която по силата на чл.69б, ал.1, т.2 от КСО за 2024г за жените е 50г и 8 месеца. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС определя, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО, поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. От анализа на нормата на чл. 69 КСО следва извод, че тя въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, като разликата в пенсионните възрасти по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 КСО за 2024 г. е 3 години и 6 месеца. От своя страна изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. При изследване на съдържанието на специалните закони, посочени в чл. 69 КСО е видно, че положеният труд се зачита като първа категория, т.е. той се приравнява на такъв по силата на закона. Аналогично следва да е и тълкуването на разпоредбата на чл. 17. ал. 2 НПОС, в която е посочено, че осигурителният стаж по чл. 69 КСО се зачита като такъв от първа категория труд. Цитираната разпоредба не квалифицира стажа/труда в условията на първа категория, което се прави с други актове, а приравнява съответния осигурителен стаж, при определени законови условия и предпоставки на такъв от първа категория, и то само във връзка с преценка на правото на пенсия. Изложеното означава, че разпоредбите на чл.69, ал.2 и чл.69б, ал.1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за ОСВ по отношение на лицата. Тези от тях, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, но само когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 КСО. По делото е безспорно установено, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия (24.09.2024г.) Е. Б. П. има навършени [възраст], както и че към този момент има общ осигурителен стаж от 43 години, 5 месеца и 3 дни, включващ осигурителен стаж от 17 години, 4 месеца и 9 дни, положен като военнослужещ към МО. Съгласно чл.222 от ЗОВСРБ, трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита за първа категория, като той се приравнява на такъв по силата на закона. Трудът от първа категория, съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО, се определя с акт на Министерския съвет, а именно с ПКТП-отм., действал до 31.12.1999 г. и НКТП (в сила от 01.01.2000 г.). Нормата на чл. 1 от НКПТ посочва изчерпателно на кои лица и при какви условия на труд стажът следва да се зачете от първа категория труд. Това са лица, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот. Сред тях не са включени военнослужещи по ЗОВСРБ. Следователно ответницата попада в обхвата на чл. 69, ал. 1 КСО, а не в този на чл. 69б, ал. 1 КСО, касаещ лицата, придобили осигурителния стаж при реалното и действително полагане на труд при условията на първа категория такъв. Затова само формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 КСО за възраст и стаж не е основание за отпускане на пенсия по този ред, с оглед на обстоятелството, че водещ е характерът на действително заеманата от П. длъжност и реално извършваната дейност, която не попада в обхвата на ПТКП (отм.) и НКТП. След като ответницата разполага с изискуемия стаж като военнослужещ, но няма навършена изискуемата възраст по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО за 2024 г. - 54 год. и 2 месеца, то тя не придобива право на пенсия за ОСВ. Тъй като няма недостиг на изискуемия общ осигурителен и на действително изслужен осигурителен стаж по ЗОВСРБ, за нея изключението, предвидено в разпоредбата на чл.18, ал. 4 НПОС, е неприложимо. Тази норма е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл.69 КСО и е облагоприятстваща за лицата от специалните ведомства, като се отчита специфичният характер на труда, но поради определени обстоятелства трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл.69 КСО. При сравнението на последователните редакции на чл.69 и чл.69б КСО е видно, че нормата на чл. 18, ал. 4 НПОС е обусловена от измененията им и всъщност по никакъв начин не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесния административен акт е необоснован, макар съобразен със съдебна практика на ВАС, шесто отделение, която обаче понастоящем не се споделя. Поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от А. П. С. против решение № 2153-21-283/07.11.2024г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане [номер]/79/11.10.2024г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По частната жалба, подадена от Е. Б. П., с оглед постановената отмяна на първоинстанционното решение следва да отмени като незаконосъобразно и определение № 16066/12.05.2025г, с което е изменено решение № 8303/11.03.2025 г. по адм. дело № 12501/2024 г. по описа на Административен съд – София град в частта за разноските. Предвид изхода на настоящия спор в тежест на ответницата следва да бъдат поставени претендираните от касатора разноски за държавна такса в касационното производство в размер на 200 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв за първата инстанция, определено на основание чл.143, ал.3 от АПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл.24 от Наредбата за правната помощ в приложимата редакция (преди изменение ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.) и 80лв за касационната инстанция, определено на основание чл.25а, ал.3 от Наредбата за правната помощ в приложимата редакция, с оглед осъществената юрисконсултска защита, изразила се само в изготвяне на касационната жалба, без явяване в съдебно заседание. Общата сума от 380лв след превалутиране на основание § 5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл.12 и 13 от същия закон възлиза на 194.29 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр.1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,