Определение № 25 от 08.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 29/2024 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на „Застрахователно акционерно дружество „АРМЕЕЦ“ АД - [населено място] за спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК на изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение № 337 от 03.12.2023г. по в.т.д. № 512/2023г. на Апелативен съд – Варна. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение обсъди молбата и доказателствата към нея, при което приема следното: Молбата за спиране е основателна. С решение № 337/03.12.2023г. по в.т.д. № 512/2023г. на Апелативен съд – Варна, след частична отмяна на решение № 131/04.08.2023 по гр.д.№ 128/2023 на Окръжен съд – Разград, е уважен предявеният от М. Г. К. на основание чл.432, ал.1 КЗ иск срещу застрахователното дружество за сумата от 60 000 лева, предявен като частичен за сумата от 300 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната майка В. Т. в резултат на ПТП, настъпило на 28.12.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.07.2022г. до окончателното изплащане. Съгласно чл.282, ал.1, т.1 ГПК размерът на обезпечението при поискано спиране на изпълнението на съдебен акт по решения за парични вземания се равнява на присъдената сума. Дружеството е внесло на 05.01.2024г. сумата от 60 000 лева. Постъплението на дължимото обезпечение е налично и по особената сметка за обезпечения на ВКС, което е потвърдено от специалист-счетоводител на ВКС на 08.01.2024г. От приложените към молбата документи се установява, че срещу въззивното решение е подадена в срок редовна касационна жалба срещу решение № 337/03.12.2023г. по в.т.д. № 512/2023г. на Апелативен съд – Варна. Изложеното налага извода, че са налице предпоставките на чл.282, ал.1, т.1 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което молбата следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховният касационен съд