Определение № 2 от 11.01.2010 г. на ВКС по д. № 555/2009 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С молба вх. № 1* от 20.11.2009 год. молителят ТД ”С” С. А. С- опростена форма, със седалище и адрес на управление –Ньовий ен Ф. / NEUVILLE EN FERRAIN/- Ф., чрез пълномощника си адв. В е поискал допълване на постановеното по реда на чл.288 ГПК по настоящето дело определение на ВКС,ТК № 699 от 09.11.2009 год., в частта му относно деловодните разноски, които се следват на страната на осн. чл.78, ал.3 ГПК, във вр. с чл.81 ГПК. Ответната по молбата страна не е взела становище по същата в срока и по реда на чл.248, ал.2 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложеното и данните по делото, намира: Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна. С постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 699 от 09. 11. 2009 год. по т.д. № 555/2009 год. състав на второ търговско отделение на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 19 от 26. 01. 2009 год., по ч.гр.д. № 2178 / 2008 год.. По този начин касационната инстанция е отказала разглеждане на подадената от ТД”С”Е., гр. П. касационна жалба срещу горепосочения съдебен акт на въззивния съд по същество. Същевременно в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор на касационната жалба настоящият молител е поискал присъждане на направените от него в производството по чл.288 ГПК деловодни разноски, като е представил документ/ фактура № 0* от 15. 05. 2009 год./ удостоверяващ уговорено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 7432.15лв. за осъщественото от АД ”Г”, чрез адв. В. И., процесуално представителство по делото пред ВКС. Следователно доколкото № на тази фактура и датата и на издаването и са различни от обсъжданата такава във въззивната инстанция, то следва да се приеме, че идентичността на вписаната в същата сума от 7 432.15 лв., е правно ирелевантна и сама по себе си не обосновава правен извод, че се касае за вече изплатени на страната деловодни разноски. От своя страна гореизложеното позволява да се обобщи, че в случая предпоставките на чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК са налице и подадената от молителя молба по чл.248, ал.1 ГПК следва да бъд. уважена. За прецизност в тази вр. е необходимо също да се посочи, че отсъствието на направено от насрещната по делото страна възражение основано на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар за това производство, изключва и наличието на правна възможност за настоящата инстанция да обсъжда размера на така платените като възнаграждение на адв. И суми. Водим от тези съображения и на осн. чл.248 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС