Определение № 4766 от 22.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3509/2025 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба на Р. Д. и Д. С. Д. срещу определение №1039/06.03.2025г. по гр.д.№208/2025г. на ВКС, с което е оставена без разглеждане молба вх.№260598/22.08.2024г., подадена от Р. Д. Д. и Д. С. Д., за отмяна на влязло в сила въззивно решение №106/09.03.2010г. по гр.д.№1083/2009г. на Окръжен съд – гр.Плевен. В жалбата се оспорват изводите на съда, че подадената молба за отмяна на влязлото в законна сила решение е недопустима.Привежда се подробна аргументация за неправилност на влязлото в законна сила решение, чиято отмяна се иска, но няма конкретни оплаквания, които касаят валидността, допустимостта и правилността на обжалваното определение.Моли съдът да го отмени и постанови връщане на делото на същия състав, който да се произнесе по същество на молбата за отмяна на влязлото в законна сила решение на въззивния съд. Ответникът по молбата за отмяна А. П. А., чрез процесуалния си представител адв.Р.Р., е депозирали отговор на подадената частна жалба, в който се изразява становище за нейната неоснователност.Прави се искане в полза на процесуалния представител на страната да се присъди възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното: Подадената жалба е в срок и е допустима.Разгледана по същество е неоснователна. Според т.9 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК, сроковете, определени в чл. 305 ГПК за подаването на молба за отмяна в различните хипотези на чл. 303 и по чл. 304 ГПК, са процесуални срокове, в които процесуалното действие трябва да се извърши от заинтересованото лице.Депозирането на молбата в срока по чл. 305 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост.Пропускането на срока прави молбата процесуално недопустима и има за последица нейното неразглеждане по същество. Преклудиращият ефект на изтичането на срока за упражняване на процесуалното право за подаване на молба за отмяна произтича от характеристиката на сроковете като решителни преклузивни срокове, които съгласно чл. 63, ал. 3 ГПК не могат да бъдат продължавани.В процесния случай въззивното решение, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 06.12.2010г., а молбата за отмяна е подадена 14г. след това. Изложеното обуславя извода, че същата е подадена извън предвидените от закона процесуални срокове и следва да бъде оставена без разглеждане. Налице са и допълнително основания за оставяне на молбата за отмяна без разглеждане.Според т.10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК, основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение.Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл. 303 и чл. 304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК за редовност на молбата за отмяна.Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК .Такъв е конкретния случай, в който молителите въпреки дадените възможност не са обосновали наличието на някое от посочените основания за отмяна, а се изложили доводи за неправилност на въззивното решение. Молбата за отмяна на въззивното решение е процесуално недопустима, а обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. От представения с отговора на молбата договор за правна защита и съдействие се установява, че между ответника А. А. и неговия адвокат е уговорено процесуалното представителство по делото да бъде безплатно.С оглед естеството на производството и липсата на висока фактическа и правна сложност, касационната инстанция намира, че в полза на адв.Р. Н. Р. от АК – гр.Плевен следва да се определи възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв, което да е в размер на 200лв. Предвид горното, съдът