Определение № 454 от 27.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3136/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Т. К. – Р. срещу определение № 450 от 06.07.2020 г. по ч. гр. д. № 172/2020 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане подадената от това лице жалба (наименована „частна жалба“) срещу решение № 26 от 10.01.2020 г. по гр. д. № 1963/2019 г. на Окръжен съд – Бургас. В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му като съдът се произнесе с допълващи мотиви и указания към съдебния изпълнител при извършване на новото разпределение на постъпила по изпълнително дело сума. От ответниците по жалба Д. О. Т. е подал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за нейната недопустимост, респ. неоснователност. Останалите ответници не са ангажирали становище. Върховният касационен съд, гражданска колегия, трето отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да остави без разглеждане сезиращата го жалба съставът на апелативния съд е установил, че по жалба на длъжника по изпълнението и настоящ жалбоподател Д. Т. К. – Р. в производство по чл. 463, ал. 1 ГПК окръжният съд в [населено място] е отменил разпределението на сума от публична продан, обективирано в протокол от 25.10.2019 г. по изп. дело № 336/2016 г. на ЧСИ Г. М. и е върнал делото на последния за изготвяне на ново разпределение съобразно указанията в мотивите на решението. Приел е, че така търсеният от страната правен резултат е постигнат и за нея липсва интерес от защита чрез упражняване на инстанционен контрол върху постановения съдебен акт за допълване или коригиране на мотивите му, които не подлежат на самостоятелно обжалване. Затова е намерил сезирането му за недопустимо. В обжалваното определение е изтъкнато също, че след извършване на ново разпределение за страната съществува възможността да упражни правото си на жалба по реда на чл.463 ГПК, ако го намира за неправилно и несъответно на закона. Обжалваното определение е правилно. Изводът за недопустимост на сезиращата апелативния съд жалба, поради липса на правен интерес, е законосъобразен и обоснован с постановения за жалбоподателя – длъжника по изпълнението благоприятен правен резултат, осъществен с решението по чл. 463, ал. 1 ГПК. Постигнатата отмяна на атакуваното извършено разпределение на постъпила сума по изпълнението и връщането на съдебния изпълнител за извършването на ново е целта, с оглед на която е упражнено правото на жалба от страната. Тя не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат – вж. постановките по т. 18 на ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, в която част тълкувателният акт не е загубил действието си и при новия ГПК от 2008 г. Ако жалбоподателката твърди, че съдът не се е произнесъл по всички нейни искания, по които се дължи произнасяне с диспозитива на съдебното решение, то тя разполага с възможността да иска допълване на това решение, а не да обжалва мотивите му по съображения, че в тях съдът е пропуснал да се произнесе по всички нейни искания в сезиращата жалба по чл. 463, ал. 1 ГПК, въпреки благоприятния за нея краен резултат, обективиран в диспозитива на съдебното решение. Жалбата й би била процесуално недопустима. Същото разрешение следва и когато сезирането е извършено при удовлетворителен за страната правен резултат, но срещу мотивите на съдебния акт, поради които той е постановен и с които жалбоподателят не е изцяло съгласен (както в случая). Правилен е и изводът в обжалваното определение, че страната разполага с правната възможност, след извършването на процесуалните действия от съдебния изпълнител по реда на чл. 460 – 462 вкл. ГПК при връщане на делото за извършване на ново разпределение, да обжалва последното, ако резултатът от него не я удовлетворява и това е пътят за нейната защита. Като е приел, че жалбата срещу решението на окръжния съд, постановено в производство по чл. 463, ал. 1 ГПК е процесуално недопустима и не следва да се разглежда по същество, апелативният съд е постановил процесуално законосъобразно определение, което ще следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение