Определение № 60424 от 30.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2357/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК, във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частната жалба (с вх. № 2799/16.VІІІ.2021 г.) на физическото лице А. Н. Б., ЕГН [ЕГН], от [населено място], поддържащо че има качеството „изпълнителен директор на Градски транспорт – Пловдив“ АД, ЕИК[ЕИК], /в несъстоятелност/“, против онази част от определение № 148 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, от 26.VІІ.2021 г., постановено по т. д. № 495/2021 г., с която е била оставена без разглеждане негова частна въззивна жалба в твърдяното му качество на законен представител на пловдивското акционерно дружество /в Н./ с предмет атакуване на протоколното определение на ОС-Пловдив, ТК, ХІІІ-и с-в, от откритото с.з. на датата 10.ІІІ.2021 г. за прекратяване на производството по т. д. № 836/2020 г., а като последица от това - и за прекратяването на образуваното частно въззивно производство пред Апелативен съд - Пловдив. Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение на въззивния съд, частният жалбоподател А. Н. Б. от [населено място] претендира отменяването му и „връщане на делото за ново разглеждане“, инвокирайки доводи, че било нищожно решението на Съвета на директорите на „Градски транспорт – Пловдив“ АД /в Н./ за освобождаването му от длъжността „изпълнителен директор“ на същото дружество, съответно, че било нищожно вписването в ТР, извършено въз основа на цитираното нищожно решение на СД, както и че – съгласно чл. 42.1 от Устава на това АД – членовете на неговия СД имали еднакви права и задължения, независимо от вътрешното разпределение на функциите между тях и „решенията, с които се предоставя право на управление на изпълнителния директор“, т.е. от така установеното колективно представителство на СД следвало, че той не е изгубил представителните си правомощия. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от формална страна в прекратеното частно въззивно производство пред Пловдивския апелативен съд, настоящата ЧЖ на А. Н. Б. от [населено място], ЕГН [ЕГН], ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Решаващият правен извод на въззивния съд за недопустимост на подадената от А. Н. Б. частна въззивна жалба срещу протоколното определение за прекратяване на първоинстанционното производство по т. д. № 836/2020 г. по описа на ОС-Пловдив е бил основан върху констатацията, че - според вписване в ТРРЮЛНЦ № 20210309141036 по партидата на „Градски транспорт – Пловдив“ АД /в Н./- това физическо лице /настоящ частен жалбоподател/ е изгубило качеството си на негов „изпълнителен директор“ от датата 9 март 2021 г., поради което не може да е законен представител на същото дружество, независимо от обстоятелството, че продължава и досега да е член на неговия Съвет на директорите. Изрично е било прието от състава на Пловдивския апелативен съд, че: „От момента на извършеното вписване в ТРРЮЛНЦ на 09.03.2021 г. на новия изпълнителен директор Д. А. К., за третите лица, вкл. и за съда, вписаното обстоятелство се смята за известно, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и те следва да го съобразяват“. Съгласно т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/6.ХІІ.2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2002 г., нищожност на решението на Общото събрание на търговско дружество може да се релевира чрез иск пред компетентния окръжен съд безсрочно. В процесния случай обаче, предмет на прекратеното производство по т. д. № 836/2020 г. по описа на ОС-Пловдив, ТК, 13-и с-в, е било искане по чл. 679, ал. 1 ТЗ за отмяна на решение на събранието на кредиторите на „Градски транспорт – Пловдив“ АД /в Н./, направено от същия длъжник, т.е. няма предявен от А. Н. Б. установителен иск за прогласяване нищожността на решение на ОС на същия търговец за освобождаването му като негов изпълнителен директор. Това обстоятелство a priori изключва сега провежданото от частния жалбоподател А. Н. Б. инцидентно позоваване пред ВКС на нищожност на решението за освобождаването му от длъжността „изпълнителен директор“. Същевременно, при наличието на специални текстове (чл. 46.2, както и чл. 46.3.4) в Устава на „Градски транспорт – Пловдив“ АД /в Н./, че именно изпълнителният директор е този, който надлежно представлява търговеца, които клаузи са в стриктно съответствие с императивната разпоредба на чл. 235, ал. 2 ТЗ, не може да се слуша възражението на частния жалбоподател А. Н. Б., основано на превратно интерпретиране на чл. 42.1 от същия Устав /за еднаквия обем на правата и задълженията на членовете на СД/, според което, вместо „овластяване на едно или няколко лица“ от състава на СД да представляват акционерното дружество, на практика овластени с представителните правомощия били всички членове на СД. Изводът за противното следва пряко от разпоредбата на чл. 235, ал. 1 ТЗ, предвиждаща, че членовете на СД /при едностепенна система на управление, каквато е тази на процесното пловдивско АД в несъстоятелност/ „представляват дружеството колективно, освен ако уставът предвижда друго“. Ето защо, макар и понастоящем да продължава да бъде един от членовете на СД на „Градски транспорт – Пловдив“ АД /в Н./, частният жалбоподател А. Н. Б. не може да представлява същото дружество пред третите лица, а значи и пред съдилищата в Републиката, след датата 9.ІІІ.2021 г. Като е приел, че е процесуално недопустима частната въззивна жалба на А. Н. Б., подадена на 23.ІІІ.2021 г. - вече в несъществуващо негово длъжностно качество и я е оставил без разглеждане, прекратявайки частното въззивно производство, Пловдивският апелативен съд е постановил правилно /обосновано и законосъобразно/ прекратително определение което ще следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение