Определение № 297 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11870/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на областния управител на област София против определение № 36537 от 06.11.2025г., постановено по адм.д. № 7874/2025г. по описа на Административен съд – София град. Релевира оплакване за неговата неправилност и моли същото да бъде отменено на основанията, посочени в чл. 209, т.3 АПК, вр. чл. 236 АПК. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – София град е отхвърлил искането по чл. 248 ГПК на областния управител на област София за изменение на решение № 33330/13.10.2025г. по адм.д № 7874/2025г. по описа на АССГ в частта за разноските. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Производството по делото е образувано по жалба от И. С. Б. гр. София срещу мълчалив отказ на областен управител на област София за извършване на обстоятелствена проверка за удостоверяване за наличие или липса на акт за държавна собственост на имот с идентификатор [номер] и заверка на молба-декларация за относно имота, по заявление вх. № ОА23-4513/16.06.2025 г., подадено от жалбоподателя. С решение № 33330/13.10.2025 г., постановено по адм.д. № 7874/2025 г. по описа на АССГ, съдът е уважил жалбата, като е отменил мълчалив отказ на областен управител на област София за удостоверяване за наличие или липса на акт за държавна собственост на имот с идентификатор [номер] и заверка на молба-декларация за имота, по заявление вх. № ОА23-4513/16.06.2025 г. и е върнал делото като административна преписка на областния управител на област София за изпълнение на дадените в настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Със същото решение, съдът е осъдил ответника да заплати на жалбоподателя сумата от 1010,00 лв., направени по делото разноски. Срещу решението, в частта за разноските, ответникът е подал частна жалба, която има характер на молба за изменение на решението в частта за разноските, съгласно чл. 176а АПК. Съдът погрешно е възприел тази частна жалба като жалба срещу решението в цялост и е събрал държавна такса, която е внесена. С нея, ответникът е поискал разноските за процесуално представител да бъдат намалени, съобразно решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС, и съобразно правната и фактическа сложност на делото. С разпореждане от 03.11.2025 г., съдът е съобщил частната жалба, имаща характер на молба за изменение на решението в частта за разноските, на другата страна, като е предоставил 14 дневен срок за становище. В предоставения срок, жалбоподателят чрез процесуалния си представител, е взел становище по частната жалба, като е заявил, че същата е преждевременно подадена, тъй като първо следва да се поиска изменение на решението в частта за разноски. Изложил е и съображения за неоснователност, като счита, че размера на разноските е правилно определен. Правилно административният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 176 от АПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Компетентен да се произнесе по молбата за изменение или допълване на решението/определението, в частта за разноските е съда, който е постановил акта, чието допълване или изменение се иска, в случай, че срещу решението не е подадена касационна жалба /арг. от чл. 176а, ал.4 АПК/. Правилна е преценката на административния съд, че не са налицее основания за намаление на присъденото възнаграждение за адвокат под минималния размер, определен с наредбата на Висшия адвокатски съвет. Съдът е съобразил фактическата и правна сложност на делото, приел, че се дължи минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и правилно посочил, че не са налице основанията да определи по-нисък размер на възнаграждението, съобразно разписаното в решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС. Правилно е преценено, че делото е с обичайната за този вид дела правна и фактическа сложност и съответно обемът на извършената дейност от адвоката е обичайна, поради което поради липса на установени критерии за преценка на фактическа и правна сложност, съдът обосновано е приложил минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение. Следва да се посочи и това, че страните биха могли да се възползват от предвидената в АПК възможност за сключване на споразумение, в което освен освонтия въпрос, поставен за разглеждане пред органа, да бъдат коментира и съгласувани дължимите адвокатски възнаграждения. Оопределение № 36537 от 06.11.2025г., постановено по адм.д. № 7874/2025г. по описа на Административен съд – София град като правилно и обосновано следва да се остави в сило. Водим от горното, Върховният административен съд