Определение № 52 от 19.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1214/2018 г.
ВКСII търговско отделение19.02.2019 г.докладчик Емилия Василева
Диспозитив
ОСВОБОЖДАВА М. К. С. от [населено място] от внасяне на държавна такса за разглеждане на касационната й жалба срещу решение № 297 от 21.12.2017г. по в. т. дело № 443/2017г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение в допуснатата до касационно обжалване част. Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
По делото е постъпила молба от касатора М. К. С. от [населено място] чрез процесуалния представител адв. К. Т. за освобождаване от внасяне на държавна такса поради липса на средства на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. С определение № 36 от 18.01.2018 г. по настоящото т. дело № 1214/2018г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 297 от 21.12.2017г. по в. т. дело № 443/2017г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 185 от 13.03.2017 г. по т. дело № 1381/2016 г. на Окръжен съд Варна, Търговско отделение в частта, с която М. К. С. е осъдена да заплати на „Алианц Банк България“ АД суми по договор за ипотечен кредит, подробно описани в диспозитива на определението. На касатора е указано в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 5 576,76 лв. Съобщението е връчено на касатора чрез процесуалния му представител на 22.01.2019 г. и преди изтичане на срока, на 30.01.2019г. /пощенско клеймо от 29.01.2019г./ е постъпила молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. От представената декларация за материално и гражданско състояние от 29.01.2019г. и приложените четири броя епикризи и амбулаторен лист се установява, че М. С. е неомъжена, самотна майка на две деца, които са ученици; с крайно влошено здравословно състояние; не получава трудови възнаграждения; не получава доходи от свободни професии, наеми, хонорари или други дейности; недвижимите имоти, които притежава, са възбранени; не притежава моторни превозни средства. Касаторът М. С. е била освободена от заплащането на държавна такса за въззивно обжалване на решението по т. дело № 1381/2016г. на Окръжен съд Варна с определение № 1879/19.06.2017г. и от заплащането на държавна такса в размер 30 лв. за касационно обжалване на решението на Апелативен съд Варна по в. т. дело № 443/2017г. с определение № 134/02.03.2018г. С молба – декларация вх. № 1449/13.02.2019г. по вх. рег. на ВКС, М. С. е заявила, че не са налице промени в имущественото и здравословното й състояние. Въз основа на посочените данни, следва да се приеме, че не са отпаднали предпоставките за освобождаване на касатора от заплащане на държавна такса и в настоящото производството, предвид продължаващата липса на доходи и непромененото му имуществено и здравословно състояние и семейно положение. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение