Определение № 3 от 31.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 329/2016 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на [фирма], представлявано от управителя Д. А. I ван де Винкел, чрез адв. А. Т., за отмяна на арбитражно решение от 07.11.2014г. по абр.дело на арбитър Б. И., с което дружеството е осъдено да заплати на П. Г. М. сумата от 20 000 лв. – неустойка за неизпълнение на сключен между страните договор. По делото е постъпила молба вх.№ 3442/30.03.2016г., подадена от пълномощника на ищеца, с искане за спиране на изпълнението на арбитражното решение. Към молбата е представено заверено ксерокопие от платежно нареждане от 30.03.2016г. за внесено по сметка на ВКС обезпечение в размер на 20 000лв., която сума е постъпила по набирателната сметка на ВКС съобразно удостоверение от 31.03.2016г. от гл.специалист – счетоводител при ВКС. Исковата молба по чл.47 ЗМТА е подадена в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА и е процесуално допустима, поради което се дължи произнасяне по искането за спиране изпълнението на арбитражното решение като обезпечителна мярка по този иск. С оглед на писмените доказателства е изпълнено изискването по чл.48, ал.2 ЗМТА за представяне на обезпечение в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение. Налага се извод за основателност на молбата за спиране изпълнението на арбитражното решение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд