Определение № 374 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12072/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. К. В., Е. К. В., В. А. Г., Е. С. И. и Р. С. К., чрез адв. Д. Тенев като процесуален представител, срещу определение № 9536 от 19.03.2025 г., постановено по адм. дело № 2351/2025 г. по описа на Административен съд – София град. Частните жалбоподатели считат обжалваното определение за недопустимо и неправилно, като искат обезсилването, съответно – отмяната му. Ответникът - кметът на район „Подуяне“ – Столична община, чрез пълномощника си ст. юрк. К. Захариев, в писмен отговор оспорва частната жалба като недопустима и неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – главният архитект на Столична община, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално недопустима, поради което я оставя без разглеждане и прекратява производството по делото, по следните съображения: С обжалваното определение, в производство по реда на чл. 197 и сл. от АПК, образувано по жалба на кмета на район „Подуяне“ – Столична община, съдът е отменил заповед № САГ25-РА50-13/20.01.2025 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл.56, ал.1 АПК е прекратено административното производство по одобряване на проект за ПУП-ИПРЗ, служебно разрешен със заповед № САГ24-РА50-69/19.06.2024 г. и заповед № РА50-634/14.08.2020 г., двете на главния архитект на СО, в частта на [УПИ] и УПИ [УПИ], ПИ с [идентификатор] и ПИ с [идентификатор] от [заличен текст] и е върнал преписката на директора на Дирекция „Териториално планиране“ в Направление „Архитектура и градоустройство“ на СО за произнасяне по същество. Видно е, че производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на глава десета, раздел IV от АПК, съотв. оспореният с частната жалба съдебен акт е издаден на основание чл. 200, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 56, ал.4 вр. с ал.1 АПК. Съгласно чл. 200, ал. 2 от същия кодекс, постановеното определение може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. В случая производството за одобряване на проект за ПУП-ИПРЗ, което е прекратено в частта на [УПИ] и УПИ [УПИ], ПИ с [идентификатор] и ПИ с [идентификатор] от [заличен текст], е започнало служебно, поради което и жалбоподателите не са страни в същото. Фактът, че притежаваният от тях поземлен имот с [идентификатор] - част от [УПИ], е служебно включен в разработката, обосновава единствено извод, че същите са заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 ЗУТ, но не ги легитимира като страни, участващи в административното производство по смисъла на чл. 56, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл.200, ал.2 АПК не притежават процесуалното право на жалба срещу определението с което заповедта за прекратяване е отменена. Липсата на процесуална легитимация прави предявената частна жалба недопустима. Същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството делото - прекратено. Предвид изхода по делото, не следва да се обсъждат наведените в жалбата оплаквания за недопустимост и неправилност на оспореното определение. При този край на настоящото производство и предвид своевременно направеното искане от страна на ответника - кмета на район „Подуяне“ - СО, в полза на район „Подуяне“ – СО следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв., равняващо се на 41 евро, определено по реда на чл. 25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. с чл.143, ал. 3 от АПК, платими от жалбоподателите. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,