Определение № 3725 от 09.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2131/2025 г.

Производството e по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по две частни жалби, подадени от Г. В. К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място], срещу определение № 1140 от 30.09.2024 г. и определение № 159/07.02.2025 г., постановени по адм. дело № 960/2024 г. по описа на Административен съд - София-област /АССО/. С определение №1140/30.09.2024 г. съдът е оставил без разглеждане исковата молба на Г.К. против Административен съд – София – град за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 000 евро, причинени от постановено от съда неправилно определение № 413/11.01.2024 г., постановено по адм.д.№ 11315/2013 г. по описа на АССГ и е прекратил производството по делото. С определение № 159/07.02.2025 г. съдът е отхвърлил молбата на Г.К. за освобождаване от заплащане на Д.Т. за подадената от него частна жалба срещу определение № 1140/30.09.2024 г. Частният жалбоподател счита оспорените определения са неправилни. Посочва, че с определение № 1140/30.09.2024 г. съдът е постановил отказ от правосъдие, поради което иска същото да бъде отменено и да се разгледа исковата му молба. Счита за неправилни и формираните от съда изводи в определение № 159/07.02.2025 г., тъй като цялото полученото от него имущество след развода е оставил на бившата си съпруга и децата си. Иска да се отмени и това определение и да бъде освободен от заплащане на дължимата, за подадената от него частна жалба срещу определение № 1140/30.09.2024 г., Д.Т. Върховният административен съд, състав на Трето отделение приема, че частните жалби са подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК, от страна, за която съответните съдебни актове са неблагоприятни и срещу определения, подлежащи на обжалване по чл.229, ал. 1, т. 2 от АПК, поради което частните жалби са процесуално допустими. По отношение на определение № 1140 от 30.09.2024 г., постановено по адм. дело № 960/2024 г. по описа на Административен съд - София-област: Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: С оспореното определение съдът е оставил без разглеждане исковата молба на Г.К. против Административен съд – София – град за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 000 евро, причинени от постановено от съда неправилно определение № 413/11.01.2024 г., постановено по адм.д.№ 11315/2013 г. по описа на АССГ и е прекратил производството по делото. Приел е, че предявеният иск не попада в нито една от хипотезите предвидени в ЗОДОВ. Развил е съображения досежно липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, неприложимостта на чл.2, чл.2б и чл.2в от ЗОДОВ и на общия ред предвиден в чл.45 и сл. от ЗЗД. Настоящият състав намира постановеното определение за неправилно по следните съображения: С исковата молба се индивидуализира предмета на делото. Очертава се спорното материално субективно право като основание, петитум и страни по спора. В случая искова молба е нередовна. Ищецът общо посочва че са му причинени неимуществени вреди чрез злоупотреба с право, ограничаване достъпа до правосъдие, нарушаване на основни човешки права и права на ЕС, без да излага фактически основания на исковата си претенция. След като исковата молба не е отговаряла на изискванията на чл.127 от ГПК, съдът е следвало да я остави без движение за отстраняване на недостатъците й, а не да я оставя без разглеждане с мотиви по същество. Предвид изложеното, оспореното определението като неправилно ще следва да бъде отменено и делото върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него, при спазване на дадените по-горе указания. По отношение на определение № 159 от 07.02.2025 г., постановено по адм. дело № 960/2024 г. по описа на Административен съд - София-област: С оспореното определение № 159/07.02.2025 г. съдът е отхвърлил молбата на Г.К. за освобождаване от заплащане на Д.Т. за подадената от него частна жалба срещу определение № 1140/30.09.2024 г. Съдът е приел, че не са налице основанията по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на ищеца от заплащане на Д.Т. в размер на 10 лв. и че същият разполага с необходимите средства да я заплати, тъй като от приложеното към исковата молба решение за прекратяване на брака от 15.02.2017 г. е видно, че Г.К. е получил сумата от 335 500 лева като дял от общото семейно имущество. Определението е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че предвид имущественото състояние на ищеца, не са налице основания за освобождаването му от Д.Т., съобразно чл.83, ал.2 от ГПК. Получената сума от 335 500 лв. като дял от общото имущество при развода му през 2017 г., е основание да се приеме, че е в състояние да заплати дължимата държавна такса за съдебното производство в размер на 10 лева. В тази връзка неподкрепени с надлежни доказателства са твърденията му, че цялото полученото от него имущество след развода е оставил на бившата си съпруга и децата си. Предвид изложените съображения определението, като правилно, ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл.222, ал.2 и чл. 221, ал. 2, предл.“първо“ от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,