Определение № 788 от 24.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 240/2024 г.

Образувано е по частна жалба на "Вики Транс" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София; район "Искър", [адрес], представлявано от управителя – Г. Манолов, чрез процесуален представител – адв. Й. Лалова, срещу Определение № 9008/18.10.2023 г., постановено по адм. дело № 8284/2023 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на дружеството против Отказ за анулиране на Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № 8504443192/14.02.2021 г., обективиран в писмо с изх. № 53-00-5570/17.07.2023 г., издадено от директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), и е прекратил образуваното по делото производство. Частният жалбоподател мотивира наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3, във връзка с чл. 236 АПК. Защитната теза за порочност на постановения съдебен акт е аргументирана със съображения за неправилност на решаващия извод за недопустимост на оспорването поради негоден предмет на съдебна проверка. Жалбоподателят мотивира становище, че атакуваното пред първоинстанционния съд волеизявление притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Излага, че обратно на приетото от съда, пред административния орган е било образувано производство по чл. 187а, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), независимо че изходът от него е с неблагоприятен за подателя на искането правен резултат. Поддържа, че инициираното пред директора на НТУ към АПИ производство има за предмет преценка относно наличието или липсата на предпоставките за освобождаване на едно лице от административнонаказателна отговорност, което прави недопустимо произнасянето с писма с уведомителен характер, а последното е в противоречие и с императива на чл. 59, ал. 1 АПК, приложим на общо основание и към разглежданата хипотеза, и със специалното правило на чл. 189ж, ал. 4 ЗДвП, което задължава решаващия орган да постанови "решение" по искането. В контекста на мотивите на съда, че оспорващият може да защити правата си пред съответния местно компетентен районен съд, жалбоподателят излага аргументи за паралелност на двете възможности за защита – срещу електронния фиш и срещу решението по искането за неговото анулиране, като застъпва теза, че отказът да бъде разгледано последното е пречка за упражняване на правата във връзка със самия фиш, а и за влизане в сила на последния и привеждането му в изпълнение. В тази връзка мотивира становище за липса на компетентност на районния съд по отношение законосъобразността на актовете по чл. 187а, ал. 4 ЗДвП. Наред с изложеното, сочи, че изпращането на споровете на районните съдилища, каквато е практиката, води до прекратяване на делата поради просрочие, което предвид приложимостта на чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП към тези случаи, е неправилно. В крайна сметка, според жалбоподателя, практиката на административните и районните съдилища водят до обективна невъзможност за защита на правата и законните интереси срещу действията на администрацията във връзка с анулиране на фиша по чл. 187а, ал. 4 ЗДвП, а пропуснатият срок за обжалване на електронния фиш поради провеждане на производството по чл. 187а, ал. 4 ЗДвП – до отказ от правосъдие във връзка със самия фиш. В заключение, излага разликите между производството по анулиране и това по чл. 189, ал. 5 ЗДвП. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното определение на АССГ и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по инициираното оспорване. Претендира разноски по списък съгласно чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК. Ответникът – директорът на НТУ към АПИ, в писмен отговор, подаден чрез гл. юрк. К. Павлова, оспорва частната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Не претендира разноски. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като обсъди данните по делото и изложените пред настоящата инстанция доводи намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на "Вики Транс" ЕООД срещу Отказ за анулиране на Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8504443192/14.02.2021 г., обективиран в писмо с изх. № 53-00-5570/17.07.2023 г., издадено от директора на НТУ към АПИ. За да остави без разглеждане депозираната жалба и да прекрати образуваното въз основа на нея производство, съдът е приел, че на оспорващия е издаден електронен фиш за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, за което е наложена имуществена санкция на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Въз основа на подадена от дружеството Декларация с вх. № 53-00-3415/16.05.2023 г. и депозиран отговор с вх. № 53-00-5384/12.07.2023 г. директорът на НТУ към АПИ е издал процесното волеизявление, с което е уведомил "Вики Транс" ЕООД, че подадената декларация по чл. 187а, ал. 4 ЗДвП не отговаря на изискванията на закона, т.к. е подписана от лице, което не се идентифицира с правния субект, чиято воля би могла да освободи дружеството от административнонаказателна отговорност. В този смисъл депозираната от процесуалния представител на „Вики Транс“ ЕООД адв. К. Атанасова декларация е оставена без разглеждане. Доколкото нередовността не е отстранена, въпреки изрично предоставената възможност за това, директорът на НТУ е приел, че последиците по чл. 187а, ал. 4 ЗДвП не могат да настъпят. При тези факти съдът е приел, че оспорването е насочено срещу волеизявление, което не притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, поради което и не е годен предмет на съдебен контрол, и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 1 АПК. Формулирал е заключение, че отказът да бъде анулиран електронният фиш представлява потвърждение на същия, поради което компетентен да се произнесе е съответният районен съд, пред който е висящо производството по законосъобразността на фиша, каквото, предвид данните по делото, е образувано. По изложените съображения съдът е оставил без разглеждане жалбата на "Вики Транс" ЕООД и е прекратил производството. Определението е недопустимо. Предмет на заявеното пред първоинстанционния съд оспорване е Отказ № 8504443192/14.02.2021 г. за анулиране на електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, обективиран в писмо с изх. № 53-00-5570/17.07.2023 г. на директора на НТУ към АПИ. По аргумент от чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Съгласно предписанието на чл. 187а. с.з. при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б от закона в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Когато в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател, имуществената санкция по ал. 2 се налага на него, а ако вписаният ползвател е физическо лице, се прилага ал. 1 (Сравн.: чл. 187а, ал. 3 ЗДвП). Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им (Арг.: чл. 189, ал. 5 ЗДвП). Нормата на чл. 187а, ал. 4 ЗДвП предвижда възможност вписаният собственик, респ. ползвател, да се освободи от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В тези случаи, съгласно ал. 5 с.з., въз основа на първоначално издадения акт за установяване на административно нарушение не се издава наказателно постановление и административнонаказателното производство се прекратява, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира, с образуване на административнонаказателно производство срещу лицето, за което са установени данни, че е извършило нарушението. Законът предвижда и друга възможност за анулиране на фиша. Съгласно чл. 189, ал. 6 ЗДвП в 7-дневен срок от получаването на електронния фиш може да се направи писмено възражение пред директора на съответната структура на Министерството на вътрешните работи (МВР), като издаденият фиш се анулира, ако от събраните доказателства е установено, че моторното превозно средство (МПС) е било обявено за издирване и/или че нарушението е извършено с МПС със специален режим на движение. Съгласно ал. 7 с.з. директорът на областната дирекция на МВР уведомява собственика на превозното средство, а когато то е собственост на юридическо лице - неговия законен представител, за решението си по ал. 6 в 7-дневен срок от датата на анулирането, съответно - на отказа за анулиране на фиша. Съгласно нормата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по чл. 189, ал. 6 ЗДвП - в 14 - дневен срок от съобщаване на отказа за анулиране на фиша. По родовата подсъдност на спорове във връзка с волеизявления, постановени по реда на чл. 189, ал. 6 ЗДвП, е формирана константна съдебна практика на смесени състави от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, съгласно която отказът да се анулира електронният фиш представлява потвърждение на установеното с фиша нарушение. Според възприетото становище електронният фиш е актът, с който се установява извършеното нарушение, а отказът за неговото анулиране се постановява при липсата на изрично изброените в закона предпоставки и се явява потвърждение на вече констатираното с електронния фиш нарушение, и в този смисъл и по аргумент от чл. 59, ал. 1 ЗАНН подлежи на обжалване пред компетентния районен съд (Вж.: Определение № 27/09.06.2021 г., постановено по адм. дело № 55/2020 г., смесен петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и Определение № 19/31.05.2023 г., постановено по адм. дело № 18/2023 г., смесен петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд). Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че цитираната съдебна практика може да се приложи и към другата хипотеза на анулиране на електронен фиш, визирана в чл. 187а, ал. 4 ЗДвП. Отрицателното по своя характер волеизявление по повод подадена декларация с данни за конкретния извършител на нарушението води до неблагоприятната последица в правния мир да продължи да съществува електронният фиш, издаден на първоначалния адресат. Аналогичен е резултатът и при отказа по чл. 189, ал. 6 ЗДвП. И в двата случая органът потвърждава становището си за наличие на нарушение, извършено от привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, затова и съдът, който е компетентен да разгледа законосъобразността на повторното произнасяне, е този, който е определен от закона да реши спора по отношение на издадения електронен фиш. В този смисъл, доколкото чл. 59, ал. 1 ЗАНН разпределя споровете във връзка със законосъобразността на електронните фишове в компетентността на районния съд, в района на който е извършено или довършено индивидуализираното във фиша нарушение, и след като в електронния фиш, приложен на л. 74 от първоинстанционното дело, е посочено, че нарушението е извършено в Столична община, то съдът, който следва да разгледа и отказа от анулиране по реда на чл. 187а, ал. 4 ЗДвП, е Софийски районен съд. По изложените съображения АССГ, извършвайки проверка за основанието по чл. 159, т. 1 АПК и прекратявайки производството, поради липсата на визираната в цитираната разпоредба абсолютна предпоставка за допустимост, е постановил недопустимо определение, което подлежи на обезсилване – Вж.: Тълкувателно постановление № 1/29.09.2016 г. по тълкувателно дело № 1/2015 г. на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, Първа и Втора колегия. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд, който да извърши преценка за подсъдността с оглед разпоредбата на чл. 135, ал. 1 и ал. 2 АПК В този смисъл е формиралата се по аналогични от фактическа и правна страна казуси практика на Върховния административен съд – Вж.: Определение № 12698/18.12.2023 г., постановено по адм. дело № 11559/2023 г., VII. о. на Върховния административен съд, Определение № 12916/20.12.2023 г., постановено по адм. дело № 11301/2023 г., VII. о. на Върховния административен съд, Определение № 13099/29.12.2023 г., постановено по адм. дело № 12127/2023 г., VII. о. на Върховния административен съд, и др. Останалите доводи на частния жалбоподател касаят правилността на съдебния акт, която предвид изложеното, не може да бъде проверена от настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, във връзка с чл. 236, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение