Определение № 6557 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5880/2026 г.
ВАСЧетвърто отделение15.06.2026 г.докладчик Татяна Хинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 2104 от 22.05.2026 г. по адм. дело № 548/2026 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТАТЯНА ХИНОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА /п/ МАРИЯ РАДЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 – чл. 235 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) връзка с чл. 166, ал. 4 от АПК. Образувано е по частна жалба на кмета на община Горна Оряховица. срещу Определение № 2104 от 22.05.2026 г. по адм. дело № 548/2026 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е оставено без разглеждане искането му за спиране на изпълнението на Решение № 1125 на Общински съвет Горна Оряховица по Протокол № 67 от 27 юли 2023 г. в частта му по т. 1 и т. 2. В частната жалба се излага становище за неправилност и необоснованост на оспорения съдебен акт, като се претендира неговата отмяна и разрешаване на въпроса по частната жалба. Ответникът по частната жалба – Общински съвет Горна Оряховица, не изразява становище по частната жалба. Ответната страна – НЧ „Братя Грънчарови-2002“ – гр. Горна Оряховица, в писмено възражение пледира за потвърждаване обжалваното определение, като правилно постановено. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, след като обсъди доводите в частната жалба, данните по делото и приложимия закон, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане искането на кмета на Община Горна Оряховица за спиране изпълнението на Решение № 1125 по Протокол № 67 от 27.07.2023 г. на Общински съвет – Горна Оряховица в частта по т. 1 и т. 2 и е прекратил производството в тази му част. Определението е правилно. Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК съдът може да спре предварителното изпълнение на административен акт, когато същото би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуска спиране и на предварително изпълнение, предвидено по силата на закон. И в двете хипотези предмет на съдебната защита е съществуващо предварително изпълнение на административния акт – било допуснато от административния орган по реда на чл. 60 АПК, било предвидено изрично от законодателя. В случая по отношение на Решение № 1125 по Протокол № 67 от 27.07.2023 г. на Общински съвет – Горна Оряховица не е налице нито една от посочените предпоставки. В решението липсва разпореждане за предварително изпълнение по чл. 60 АПК, а специален закон не предвижда изпълнението му преди влизането му в сила. Следователно не съществува предварително изпълнение, чието действие да бъде спирано по реда на чл. 166 АПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при липса на предварително изпълнение искането за неговото спиране е лишено от предмет. Производството по чл. 166 АПК не може да се използва като средство за преустановяване действието или изпълнението на влязъл в сила административен акт извън изрично предвидените в закона случаи. Наличието на висящо производство по искане за прогласяване на нищожност по чл. 149, ал. 5 АПК не променя този извод. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че необходимостта от предприемане на последващи действия по изпълнение на решението – сключване на договор за безвъзмездно право на ползване и вписването му – обосновава допустимост на искането. Тези обстоятелства не създават самостоятелно основание за приложение на института на спиране на предварителното изпълнение, доколкото законът свързва допустимостта на това производство единствено със съществуването на предварително изпълнение. Самостоятелно основание за недопустимост на искането е и обстоятелството, че оспореното решение е влязло в сила. След влизането в сила на административния акт отпада възможността да бъде спирано неговото предварително изпълнение, тъй като изпълнението вече се основава на стабилността и изпълняемостта на самия акт, а не на институтите на предварителното изпълнение по АПК. При тези данни първоинстанционният съд законосъобразно е оставил искането без разглеждане и е прекратил производството в тази му част. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, четвърто отоделение