Определение № 51 от 05.06.2020 г. на ВКС по н. д. № 259/2020 г.

Производството е образувано по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК във връзка със спор за подсъдност между Районен съд – гр. Варна и Районен съд – гр. Девня, повдигнат от последния с разпореждане № 56 от 18.03.2020 г. по н.а.х.д. № 85/2020 г. по описа на същия съд. Постъпило е писмено становище от прокурор от ВКП, според което, в случая делото следва да се изпрати на Районен съд – гр. Варна, тъй като видно от съдържанието на АУАН като място на извършване на административното нарушение е посочен [населено място]. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като обсъди материалите по делото, намери за установено следното: Пред Районен съд – гр. Варна е било образувано а.н.д. № 1006/2020 г. по повод подадена жалба от „фирма“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя В. С. срещу НП № №/дата на началник на Регионален отдел „Надзор на пазара“ Североизточна България в ГД „Надзор на пазара“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, издадено въз основа на АУАН №/дата, с което на основание чл. 56 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) е наложена глоба на управителя на дружеството в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл. 30ж, ал. 3, вр. чл. чл. 30ж, ал. 1, т. 4 от ЗТИП. С разпореждане № 1541 от 10.03.2020 г., постановено по а.н.д. № 1006/2020 г., Районен съд – гр. Варна е прекратил съдебното производство по делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд – гр. Девня. Съдът е приел, че видно от материалите по преписката административното нарушение е извършено на територията на [населено място], следователно на основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН делото е подсъдно на Районен съд – гр. Девня. След като делото е било изпратено по подсъдност на Районен съд – гр. Девня, е било образувано н.а.х.д. № 85/2020 г. по описа на същия съд, като съдията-докладчик с разпореждане № 56 от 18.03.2020 г. е прекратил съдебното производство и повдигнал настоящия спор за подсъдност. В мотивната част на разпореждането, съдията-докладчик е приел, че от съдържанието на НП, административното нарушение, изразяващо се в бездействие, е извършено на територията на [населено място] и по-конкретно – [улица] – седалището на компетентния административно-наказващ орган (РО „НП“ Североизточна България), в което е следвало да бъдат представени на основание чл. 30ж, ал. 1, т. 4 от ЗТИП заверени копия от оригинални счетоводни, търговски или други книги и документи. При това положение е счел, че подсъдността следва да бъде определена съобразно мястото на извършване на нарушенията, което е в [населено място]. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗАНН, критерий за определяне на местната подсъдност при съдебно обжалване на наказателно постановление е мястото, където е извършено или довършено нарушението. Съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на наказателното постановление. В наказателно постановление административно-наказващият орган е посочил изрично, че нарушението се изразява в непредоставяне на документи по чл. 30ж, ал. 1, т. 4 от ЗТИП в офиса на ГДНП,РОНП-СИБ, [населено място], [улица]. Непредоставянето на изисканите документ е типично бездействие. Следователно, дължимото от управителя на дружеството действие по оказване на съдействие на органа за надзор на пазара, изразяващо се в предоставяне на изисканите документи, е следвало да бъде извършено по седалището на административно-наказващия орган което съгласно наказателното постановление е в [населено място]. С оглед изложеното и съобразно чл. 59 от ЗАНН, ВКС приема, че местно компетентния съд да разгледа жалбата от управителя на „фирма“ срещу НП №/дата е Районен съд – гр. Варна. По изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение